Крушевац

Тази статия е за града в Сърбия. За селото в България вижте Крушевец.

---

Крушевац Крушевац/Kruševac
Панорамнен изглед към града
Крушевац 43.583333, 21.326667
Страна	Сърбия
Окръг	Расински окръг
Община	Крушевац
Площ	854 km²
Надм. височина	137 m
Население	140 000 души (2002)
Пощенски код	37 000
Телефонен код	037
Официален сайт	krusevac.ls.gov.rs
Крушевац в Общомедия

Кру̀шевац (на сръбски: Крушевац или Kruševac) е град в Поморавието, Централна Сърбия. Градът е административен център на Расинския окръг и на едноименната община, която обхваща 101 населени места. Има население от 75 256 души, а общината – около 140 000. Крушевац заема площ от 854 км².

История

През 1387 г. Крушевац е столица на владенията на княз Лазар. Престолен град е и по време на управлението на сина му, Стефан Лазаревич.

При избухването на Балканската война двама души от Крушевац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[1]

Църквата Лазарица

Църквата Лазарица

В народната славянска митология Видо (виж свети Вит) означава върховно всемогъщо същество. В народните традиции в някои части на Източна Сърбия и България, Видовден се отбелязва като денят на Косовската битка от 1389 година. През 1892 година Сръбската православна църква утвърждава 15 юни (28 юни нов стил), Видовден за народен празник, а после обявява княз Лазар за светец. Денят на свети Вид е най-значимият празник за Крушевац и е дълбоко ценен от жителите на града. На този ден в Косовската битка умира княз Лазар, борец срещу османската агресия, славен в някои райони на Източна Сърбия, редом със Света Троица. На Видовден всяка година, в църквата Лазарица, се състои помен в памет на мъчениците от Косовската битка. Видовден се празнува и в западните части на България, тъй като в армията срещу турците на Косово поле са участвали и голям брой българи. Гражданите на Крушевац тачат княз Лазар, тъй като се счита, че той основава града и го прави своя столица.

Спорт

Градът има футболен отбор на име „ФК Напредък“.

Личности

• Стефан Лазаревич (ок. 1374 — 1427), княз и деспот на Сърбия
• Стоян Протич (1857 – 1923), сръбски политик
• Драгиша Бинич (1961), сръбски футболист
• Елена Димитриевич (1862 – 1945), сръбска писателка
• Ат. Х. Димитрович (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Свиленска чета^[2]
• Вучко Живков (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мяхов^[3]

Побратимени градове

• Пистоя, Италия (1966)
• Трогир, Хърватия (1972)
• Травник, Босна и Херцеговина (1972)
• Корфу, Гърция (1985)
• Сентендре, Унгария (1990)
• Кирят Гат, Израел (1990)
• Ръмнику Вълча, Румъния (2003)

Градове партньори

• Волгоград, Русия (1999)
• Стара Загора, България (2000)
• Рязан, Русия (2000)
• Жалец, Словения (2006)
• Биелина, Босна и Херцеговина (2006)

Външни препратки

• Официален сайт на Община Крушевац Архив на оригинала от 2008-09-23 в Wayback Machine.

Бележки

1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 232.
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.