Крушоради

Крушоради Αχλάδα
— село —
Църквата „Свети Спиридон“
Крушоради 40.861667, 21.613333 Крушоради Крушоради
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Площ	21,168 km²
Надм. височина	743 m
Население	226 души (2021 г.) 10,7 души/km²
Пощенски код	530 71
Крушоради в Общомедия

Крушоради (на гръцки: Αχλάδα, Ахлада, до 1926 година Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата със Северна Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.

Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.^[2]

В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Харалампий“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).^[3]

История

В Османската империя

В XV век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.^[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).^[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Крушораде като българско село.^[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.^[7]

Гьорче Петров през 1896 година отбелязва Крушоради като чифлик с 20 български екзархийски и 40 български патриаршистки къщи.^[8]

В началото на XX век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) – 216 българи християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушоради е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 77 къщи.^[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.^[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[12]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. Част от землището на селото остава на север от границата със Сърбия.^[13]

През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушоради има 60 къщи славяни християни.^[14] В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.^[15]

В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.^[16]

Според изследване от 1993 година селото чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.^[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Крушоради на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Цьоция[18] или Цьоцка	Τσιότσκα	Софика	Σοφίκα[19]	връх в Нидже на Ю от Крушоради (787,8 m)[18]
Голината[18]	Γολίνατα	Гимнон	Γυμνόν[19]	връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[18]
Орлето[18]	Όρλετο	Аеторахи	Άετορράχη[19]	връх в Нидже на ЮЮИ от Крушоради[18]
Шумарите[18][20]	Σουμαρτε	Прасино Рема	Πράσινο Ρέμα[19]	река в Нидже на Ю от Крушоради[18]
Широка падина[18]	Σιρόκα Παδίνα	Платома	Πλάτωμα[19]	връх на СЗ от Вощарани и на СИ от Неокази (722,6 m)[18]
Бара[18]	Μπάρα	Гурна	Γκούρνα[19]	връх в Нидже на ССЗ от Крушоради, гранична пирамида № 135 (801,8 m)[18]
Милио Трово[18]	Μηλιό Τρόβο	Йоану Браяни	Ίωάνου Μπραγιάννη[19]	връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[18]
Тополата[18]	Ταπόλατα	Левкес	Λεύκες[19]	връх в Нидже на С от Крушоради[18]

Преброявания

• 1913 – 606 души без Юруково
• 1920 – 573 души
• 1928 – 690 души
• 1940 – 967 души
• 1951 – 361 души
• 1961 – 534 души
• 1971 – 240 души
• 1981 – 313 души
• 2001 – 301 души
• 2011 – 271 души

Личности

Георги Василев, емигрант в Маунт Юниън, Пенсилвания, САЩ

Родени в Крушоради

• Алексо Тодорчев, български революционер от ВМОРО^[21]
• Атанас Донов, български революционер от ВМОРО^[22]
• Георги Апостолов, български революционер от ВМОРО^[23]
• Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО^[23]
• Ката Неданчева, българска учителка и организаторка на селото по време на Илинденското въстание
• Коле Дудев, български революционер от ВМОРО^[22]
• Кръсте Ламев, български революционер от ВМОРО^[24]
• Лазо Димов Костенчев, български революционер от ВМОРО^[24]
• Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година^[25]
• Христо Грамов, български революционер от ВМОРО^[22]
• Никола Груев (1911 – 1940), дядо на Никола Груевски, загинал като войник в Итало-гръцката война
• Христо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[26]
• Христо Дончев, български революционер от ВМОРО^[22]
• Христо Костов Говедаров, български революционер от ВМОРО^[22]
• Степан Янев, хайдутин от втората половина на ХVІІ век
• Стилян Самарджиев (р. 1988), македонистки активист, по произход от Крушоради
• Стоян Гоговчев (1910 – 1947), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, загинал
• Тале Котев, български революционер от ВМОРО^[24]

Починали в Крушоради

• Дине Клюсов (? – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково

Свързани с Крушоради

• Никола Груевски (р. 1970), северномакедонски политик, по потекло от Крушоради

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. „Крушоради има три махали. Двете са чифлици с бейска кула, кехаи и пазачи арнаути, а третата, която се казва още и Юруко, представя нещо като отделно село от тридесетина къщи“, пише Христо Силянов - в Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1902, стр. 294.
3. Официален сайт на бившия дем Вощарани^{[неработеща препратка]}.
4. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
5. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333.
6. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
8. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 708.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172, 855.
13. Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 100.
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
16. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
17. Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine).
18. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
19. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
20. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
21. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
22. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
23. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
24. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 30.
26. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 172.