Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: определение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
След провеждането на Уругвайския кръг преговори в рамките на ГАТТ през 2001 година в Доха, Катар се дава началото на нов кръг преговори в рамките на новосъздадената Световна търговска организация.
Декларацията от ноември 2001 на Четвъртата Министерска Конференция в Доха, Катар, дава мандат за преговори по набор от теми и допълнителни функции, включително въпросите, свързани с прилагането на действащите споразумения.
След неуспеха на преговарящите страни членки и генералния директор да доведат преговорите в рамките на Кръга до успешен завършек, на 24 юли 2006 г. преговорите бяха временно прекратени. Моментът на продължаването им не е определен.
Преговорите включват тези по селското стопанство и услугите, които започват в началото на 2000 г.
Петата министерска конференция в Канкун, Мексико през септември 2003 г. е планирана като среща за „зашиване“ на отстъпките, в която членовете да постигнат съгласие как да бъде приключен преговорният процес. Срещата обаче е помрачена от разминавания по селското стопанство, включително памука, и завършва без постигане на напредък по „въпросите от Сингапур“. Реален напредък по въпросите от Сингапур и селското стопанство няма до ранните часове на 1 август 2004, когато се стига до редица решения на Общия съвет (често наричани Юлски пакет). Пропуска се първоначалния краен срок от 1 януари 2005. Настоящият неофициален краен срок, поставен от страните е завършване на преговорите в края на 2006 г.
Преговорите се провеждат в Комитета по търговски преговори и неговите органи. Допълнителната работа по работната програма се провежда в други съвети и комитети на СТО.
Министрите също така приемат и обвързващо решение по прилагането – проблеми, с които се сблъскват развиващите се страни при прилагането на настоящите споразумения на СТО.
Декларацията от Доха включва списък от 20 теми, за повечето от които е необходимо провеждането на преговори. Останалите въпроси предвиждат осъществяване на дейности по „прилагане“, анализ и мониторинг: