Кукуречани
Тази статия е за селото в Битолско. За гарата в Тиквеш вижте Кукуричани.
| Кукуречани Кукуречани | |
| — село — | |
 | |
 | |
  Кукуречани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 966 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Кукуречани в Общомедия | |
Кукуречани (на македонска литературна норма: Кукуречани) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пелагония на 600 m надморска височина, на 6 km северно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото идва от разпространеното в околността растение кукуряк.[1]
През 1607 година жителите на Кукуречани взимат заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 15 000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг.[2] През 1609 година като длъжници на заема са записани местните жители Митре Петко, Йордан Петко, Масил Йован и Апостол Петре.[3] В 1621 година в Кукуречани са записани 35 ханета (домакинства), които дължат военния данък нузул за похода срещу Полша.[4]
В XIX век Кукуречани е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1875 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кукуречани има 700 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кукуречани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 77 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукуречани има 656 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война 4 души от Кукуречани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кукурѣчани е център на община в Битолска селска околия и има 929 жители.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Георги Сл. Георгиев от Пловдив е български кмет на Кукуречани от 10 септември 1941 година до 12 юли 1943 година. След това кметове са Иван Дим. Групчев от Охрид (12 юли 1943 - 2 август 1943), Стоян Р. Раковски от Угърчин (2 август 1943 - 10 септември 1943), Христо Светиев от Битоля (10 ноември 1943 - 24 април 1944) и Димитър Пандилов от Тресонче (26 април 1944 - 9 септември 1944) .[10]
В 1981 година селото има 1868 жители. След 50-те години много от жителите на селото емигрират в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 966 жители, самоопределили се както следва.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 950 |
| роми | 14 |
| сърби | 2 |
| други | 0 |
До 2004 година Кукуречани е център на самостоятелна община. В селото работи осемгодишното училище „Александър Турунджев“.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кукуречани
Васил Корунчев (1877 – ?), български свещеник и революционер- Неделко Дамчев (1880 - ?), български революционер от ВМОРО
- Починали в Кукуречани
- Слави (Сава) Пенчев Славчев (Славчов), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Кукуречани // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 12.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 25.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 856.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 192, л. 70; а.е. 528, л. 69
| |||||||||||
