Кумарин

Кумарин

Кумаринът е бяло кристално вещество с аромат подобен на ванилията. Химичната му формула е C9H6O2.

Използва се в състава на парфюми, а навремето и като ароматизатор на цигари и хранителни продукти. Днес е забранен за вътрешна употреба, тъй като в големи количества може да предизвика левкемия.[1]

Кумаринът се съдържа в изсушените листа на жълтата комунига, като се получава в резултат на хидролиза от глюкозид на орто-кумаровата киселина, която присъства в растението в неговото свежо състояние. Други източници на кумарин са женското биле, канелата, лавандулата, кайсиите, черешите, ягодите.

Кумаринът е най-простият представител на групата на кумарините – лактони на орто-хидрокси-канелени киселини. Кумарини най-често се срещат в семената и плодовете на растенията от семейство Сенникови. Някои от кумарините имат диуретично и спазмолитично действие, други разширяват коронарните съдове на сърцето,[1][2] а трети улесняват пигментацията на кожата, поради което влизат в състава на продукти от слънцезащитната козметика. Кумарините също така могат да действат потискащо на централната нервна система.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б „Съвременна фитотерапия“, под редакцията на проф. Веселин Петков, „Медицина и физкултура“, София, 1982
  2. ↑ „Билките – храна и лекарство“, архив на оригинала от 13 март 2016, https://web.archive.org/web/20160313095933/http://rakovina.net/01.php?do=do&menu4=inc_menu4_00&menu_forma=00&nacalo=00&name=st%2Fst_zd_05&top=inc_top_gif_rak, посетен на 17 февруари 2021 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]