Куноичи

„Мико“, първите Куноичи.

Куноичи (на японски: (くノ一) - Kunoichi (クノイチ)[1]) означава жена-нинджа.[2] Наименованието „Куноичи“ е измислено, като е разделен на части йероглифа за жена (на японски: 女; onna) от Японската Канджи (китайски йероглифи използвани в съвременната японска писменост).
く: КУ (Японската азбука Хирагана); ノ: НО (Японската азбука Катакана); 一: ИЧИ (Японската Канджи).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]
„Бо шурикен“, във формата на пръчки за коса, били често използвано оръжие от „Куноичи“.[4]

Куноичи се появяват през 16 век в периода Сенгоку (1467—1568). Владетелят Шинген Такеда (на японски: 武田信玄 - Takeda Shingen) (1521—1573), който се стремял да обедини разпокъсана Япония, възложил на Чийоме Мочизуки (на японски: 望月千代女 - Mochizuki Chiyome)[5] (съпруга на генерал Моритоки Мочизуки (на японски: 望月盛時 - Mochizuki Moritoki), който умира в битка при Каванакаджима, през 1561 г.) да изгради шпионска мрежа от Куноичи. Първите „Куноичи“ са обучени „Мико“ (служителки в шинтоиски храмове).[6]

Обучение

[редактиране | редактиране на кода]

Обучението на жените е по-различно от това на мъжете нинджа. Куноичи са обучавани как да прелъстяват и манипулират с цел получаване на информация. За тази цел често се превъплъщавали в образа на гейши, проститутки, художнички и др. Също така, жените-нинджа се учили и на подмолни методи за убиване чрез използване на отрови и скрити оръжия (Шурикен, като пръчка за коса; Ветрило, чиито ръбове били намазани с отрова и др.). Все пак, Куноичи владеели добре и бойни изкуства, но стигали до директна схватка единствено, ако нямали избор.[7]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kunoichi (クノイチ)[неработеща препратка]
  2. ↑ Hayes, Stephen K. Ninja and Their Secret Fighting Art. ISBN 0-8048-1656-5, Tuttle Publishing, 1991. с. 16.
  3. ↑ Dr. Masaaki Hatsumi - KUNOICHI (Female Ninja)
  4. ↑ Thomas Wilhelm, Jason Andress. Ninja Hacking:Unconventional Penetration Testing Tactics and Techniques. ISBN 0-89750-102-0, Syngress, 2010. с. 17.
  5. ↑ Mochizuki Chiyome[неработеща препратка]
  6. ↑ Hayes, Stephen K. Ninja: Legacy of the Night Warrior. ISBN 0-89750-102-0, Black Belt Communications, 1984. с. 109.
  7. ↑ Thomas Wilhelm, Jason Andress. Ninja Hacking:Unconventional Penetration Testing Tactics and Techniques. ISBN 0-89750-102-0, Syngress, 2010. с. 162.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]