К-141 „Курск“ | |
Флаг | Русия |
---|---|
Клас и тип | атомна подводница |
Служба | |
Спуснат на вода | 1992 г. |
Влиза в строй | май 1994 г. |
Изведен от експлоатация | 12 август 2000 г. |
Основни характеристики | |
Класификация на НАТО | „Oscar-II“ |
Пристанище на домуване | Видяево, Русия |
Водоизместимост | 13 400 – 16 400 t |
Дължина | 154 m |
Ширина | 18,2 m |
Височина | ~18 m |
Газене | 9 m |
Скорост (надводна) | 16 възела (8,23 м/с) |
Скорост (подводна) | 32 възела (16,5 м/с) |
Работна дълбочина | 300 m |
Максимална дълбочина | 500 m |
Автономност | 120 дни |
Екипаж | 118 |
Въоръжение | |
Ракетно въоръжение | ПКР комплекс П-700 „Гранит“ 24 ракети ЗМ-45 |
Минноторпедно въоръжение | 2х650мм и 4х533мм ТА 24 торпеда |
К-141 „Курск“ в Общомедия |
Атомен подводен ракетен крайцер К-141 „Курск“ е атомна подводница с крилати ракети (подводная лодка атомная с ракетами крылатыми, ПЛАРК), проект 949А (от 1986 година), шифър „Антей“ (обозначение „Оскар-II“ от НАТО).
Построена в град Северодвинск в 1992 година и пусната на вода през май 1994 г., приета на въоръжение в руския Северен флот на 30 декември 1994 г., в чийто плавателен състав се намира от 1995 до 2000 г. По време на операцията на НАТО против Югославия през 1999 г. „Курск“ тайно следи американските самолетоносачи, от които се нанасят удари срещу Югославия.
Потъва в Баренцово море на 12 август 2000 г. в резултат от 2 последователни взрива преди обяд: първият в 11 ч. 27 м. в командното отделение в моментите на изстрелване на подводните торпеда, вторият взрив е в носовата част на подводницата в 11 ч. 29 м.; секунди след това подводницата достига дъното но не може самостоятелно да се придвижи наникъде. В 23.30 ч. на 12 август командването на руския военен флот обявява бедствено положение поради факта, че от обяд на същия ден е прекъсната всякаква връзка с атомна подводница „Курск“. В 13.15 ч. командващият учението адмирал Петров обмисля как да процедира, след като от 5 от общо 6 подводници му докладват, че всяка тях успешно е завършила мисията си, а единствено атомна подводница „Курск“ не му е докладвала изобщо. В 04.30 г. на 13 август подводен сонар на атомния крайцер „Пётр Великий“ {Петър Велики} (дълж. 251 м, шир. 28 м, вис. 59 м, дълб. на газене 11 м) открива нейното точно местоположение. В 07.45 ч. на 21 август с помощта на английски и норвежки гмуркачи бива отворен аварийният ѝ изход, намиращ се в нейната кърмова част.
Около година след нейното потъване останките на подводницата са извадени на повърхността на Баренцево море и след анализ е установено, че 5 или 7 торпеда са избухнали едновременно на борда ѝ; всичките ѝ крилати ракети са непокътнати и неизстреляни. Установено е, че в някое/някои от тях се е съдържал водороден пероксид (перхидрол), част от който е проникнал през торпедната обшивка, докоснал се е до корозирал материал в резултат на което водородния пероксид е увеличил много бързо 5000 пъти обема си, нагрява се и достига до керосина намиращ се в резервоара. В резултат избухва взрив – причина за смъртта на всички в командния отсек на подводницата. За 1/5 от секундата през тръбите на вентилационната система взривната вълна достига до предната част от подводницата. Отделилите се експлозивни газове разкъсват 70 м по дължина на външната ѝ обшивка и морските води светкавично нахлуват във вътрешността ѝ (нито една от помпите за изпомпване на водата в авариен случай не е била задействана).
При катастрофата на борда на подводницата се намират 118 души. Никой от тях не оцелява. Останките на някои от тях по-късно са извадени на повърхността и погребани.
В официалния доклад от 2000 страници на генералния прокурор на Русия, публикуван през 2002 г., се прави заключение, че гибелта на „Курск“ е предизвикана от учебно торпедо, което се взривило в торпедния отсек. Торпеда обаче с водороден пероксид не се използват в света повече от 50 години преди инцидента, а „Курск“ е била нова подводница.