Кърмища
| Кърмища Μεσόβουνο | |
| — село — | |
  Кърмища  Кърмища  Кърмища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Каракамен |
| Надм. височина | 840 m |
| Население | 334 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 06 |
| Телефонен код | 2463 |
Кърмища или Кръмча (на гръцки: Μεσόβουνο, Месовуно, катаревуса: Μεσόβουνον, Месовунон, до 1928 година Κρίμσια, Кримисия,[1] на турски: Kırımşa, Къръмша) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 840 m надморска височина,[2] в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио) в долината на река Делова (Аспропотамос).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Кърмища е турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кърмско като българско село.[4] Към 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крѫмча живеят 1260 турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Креше (Крамтеха) е помашко (гръцко мохмеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 275 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кримезе - Кримца (Κριμέζε - Κρίμτσα), Кайлярска каза, живеят 1700 турци.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кърмища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кръмча (Крмча) има 25 къщи турци.[8] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 220 бежански семейства с 805 души.[9]
В 1927 година селото е прекръстено на Месовунон.[10] Днес мнозинството от населението на Кърмища са понтийски гърци, които говорят понтийски език.
На 10 октомври 1941 година 11 членове на съпротивата убиват колаборационисткия кмет на селото.[11] В отмъщение на 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[12] Всички открити мъже между 15 и 65 са разстреляни. Жертвите са 153.[11] На 23 април 1944 година германски войници и гръцки колаборационисти убиват още 200 мъже в Кърмища и селото отново е изгорено.[2]
Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито, тютюн и картофи, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]
От 60-те години започва преселване към Кайляри и големите градове в Гърция.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Козлук[3] | Κοσλούκι | Кариотопос | Καρυότοπος[13] | връх в Каракамен на Ю от Кърмища и на И от Учини (1365 m)[3] |
| Маточаир[3] | Ματοτσάϊρον | Ливади | Λιβάδι[13] | местност на Ю от Кърмища[3] |
| Маточаир[14] | Ματοτσάϊρον | Воскотопос | Βοσκότοπος[13] | местност и връх на ЮИ от Кърмища (1683 m)[14] |
| Кузлук[14] | Κουσλούκι | Арниотопос | Άρνιότοπος[13] | връх на ЮИ от Кърмища (1546 m)[14] |
| Харман[3] | Χαρμάνι | Алони | Αλώνι[13] | местност в Каракамен на Ю от Кърмища[3] |
| Куру | Κουρού | Дасос | Δάσος[13] | |
| Каракуш[3] | Καρακούς | Аетораги | Άετορράχη[13] | връх на СЗ над Кърмища (841 m)[3] |
| Сари дол[3] | Σαριντόλης | Кастро | Κάστρο[13] | река на ЮЗ от Кърмища, десен приток на Килот, минаващ през Учини[3] |
| Борика[14][3] | Ύψωμα Τσαΐρια | Псила Ливадия | Ψηλά Λιβάδια[13] | връх в Каракамен на И от Кърмища (1361 m)[3] |
| Бела река[3] | Μπέλα Ρέκα | Пигес | Πηγές[13] | връх в Каракамен на И от Кърмища (1682,9 m)[3] |
| Поз тепе[3] | Πὸζ Τοπέ | Ипсилос Лофос | Ύψηλός Λόφος[13] | връх в Каракамен на ССИ от Кърмища (886 m)[3] |
| Клукучари[3] | Κλουκουτσάρες | Ипсоматаки | Ύψωματάκι[13] | връх в Каракамен на СИ от Кърмища (1571,1 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1236[2] | 1468[2] | 801[2] | 1171[2] | 550[2] | 715[2] | 470[2] | 400[2] | 530[2] | 515 | 407 | 334 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кърмища
Михалис Пападопулос (р. 1962), гръцки политик
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((el)) Страница за Кърмища Архив на оригинала от 2008-06-21 в Wayback Machine.
- ((el)) Страница за Кърмища Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 298. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 208. (на английски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Topografska Karta JNA 1:100.000.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
