Кърмища

Кърмища
Μεσόβουνο
— село —
Гърция
40.6264° с. ш. 21.8311° и. д.
Кърмища
Западна Македония
40.6264° с. ш. 21.8311° и. д.
Кърмища
Кожанско
40.6264° с. ш. 21.8311° и. д.
Кърмища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областКаракамен
Надм. височина840 m
Население334 души (2021 г.)
Пощенски код500 06
Телефонен код2463

Кърмища или Кръмча (на гръцки: Μεσόβουνο, Месовуно, катаревуса: Μεσόβουνον, Месовунон, до 1928 година Κρίμσια, Кримисия,[1] на турски: Kırımşa, Къръмша) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

Селото е разположено на 840 m надморска височина,[2] в северозападните склонове на планината Каракамен (Вермио) в долината на река Делова (Аспропотамос).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кърмища е турско село. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКърмско като българско село.[4] Към 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крѫмча живеят 1260 турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Креше (Крамтеха) е помашко (гръцко мохмеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 275 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кримезе - Кримца (Κριμέζε - Κρίμτσα), Кайлярска каза, живеят 1700 турци.[7]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кърмища попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кръмча (Крмча) има 25 къщи турци.[8] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 220 бежански семейства с 805 души.[9]

В 1927 година селото е прекръстено на Месовунон.[10] Днес мнозинството от населението на Кърмища са понтийски гърци, които говорят понтийски език.

На 10 октомври 1941 година 11 членове на съпротивата убиват колаборационисткия кмет на селото.[11] В отмъщение на 23 октомври 1941 година германските окупационни войски опожаряват селото заедно с негушкото Горно Шел, от другата страна на билото на Каракамен.[12] Всички открити мъже между 15 и 65 са разстреляни. Жертвите са 153.[11] На 23 април 1944 година германски войници и гръцки колаборационисти убиват още 200 мъже в Кърмища и селото отново е изгорено.[2]

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито, тютюн и картофи, като се занимава частично и със скотовъдство.[2]

От 60-те години започва преселване към Кайляри и големите градове в Гърция.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кърмища на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Козлук[3] Κοσλούκι Кариотопос Καρυότοπος[13] връх в Каракамен на Ю от Кърмища и на И от Учини (1365 m)[3]
Маточаир[3] Ματοτσάϊρον Ливади Λιβάδι[13] местност на Ю от Кърмища[3]
Маточаир[14] Ματοτσάϊρον Воскотопос Βοσκότοπος[13] местност и връх на ЮИ от Кърмища (1683 m)[14]
Кузлук[14] Κουσλούκι Арниотопос Άρνιότοπος[13] връх на ЮИ от Кърмища (1546 m)[14]
Харман[3] Χαρμάνι Алони Αλώνι[13] местност в Каракамен на Ю от Кърмища[3]
Куру Κουρού Дасос Δάσος[13]
Каракуш[3] Καρακούς Аетораги Άετορράχη[13] връх на СЗ над Кърмища (841 m)[3]
Сари дол[3] Σαριντόλης Кастро Κάστρο[13] река на ЮЗ от Кърмища, десен приток на Килот, минаващ през Учини[3]
Борика[14][3] Ύψωμα Τσαΐρια Псила Ливадия Ψηλά Λιβάδια[13] връх в Каракамен на И от Кърмища (1361 m)[3]
Бела река[3] Μπέλα Ρέκα Пигес Πηγές[13] връх в Каракамен на И от Кърмища (1682,9 m)[3]
Поз тепе[3] Πὸζ Τοπέ Ипсилос Лофос Ύψηλός Λόφος[13] връх в Каракамен на ССИ от Кърмища (886 m)[3]
Клукучари[3] Κλουκουτσάρες Ипсоматаки Ύψωματάκι[13] връх в Каракамен на СИ от Кърмища (1571,1 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1236[2] 1468[2] 801[2] 1171[2] 550[2] 715[2] 470[2] 400[2] 530[2] 515 407 334
Родени в Кърмища
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 298. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 208. (на английски)
  12. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 34. (на македонска литературна норма)
  13. а б в г д е ж з и к л м Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
  14. а б в г д Topografska Karta JNA 1:100.000.