Къщата на плажа | |
La casa en la playa | |
Жанр | Теленовела |
---|---|
Създател(и) | Енрике Гомес Вадийо |
Сценарий | Фернанда Вийели Марсела Фуентес-Берайн (адаптация) Рикардо Техеда (литературна редакция) |
Режисура | Енрике Гомес Вадийо Моника Мигел |
Камера | Мануел Барахас Борис Бреня Хосе Морис Чавес |
Актьори | Синтия Клитбо Серхио Гойри Бланка Гера Марга Лопес Игнасио Лопес Тарсо |
Начална мелодия | Donde está la vida (в изпълнение на Франсиско Сеспедес) |
Страна | Мексико |
Език | Испански |
Епизоди | 65 |
Продукция | |
Изпълнителни продуценти | Юри Бреня Пинки Морис |
Времетраене | 41-44 минути |
Разпространение | |
ТВ канал | Canal de las Estrellas |
Излъчване | 10 април 2000 - 7 юли 2000 |
Страница в IMDb |
„Къщата на плажа“ (на испански: La casa en la playa) е мексиканска теленовела, създадена от Енрике Гомес Вадийо, режисирана от Енрике Гомес Вадийо и Моника Мигел и продуцирана от Юри Бреня и Пинки Морис за Телевиса през 2000 г.[1]
В главните роли са Синтия Клитбо и Серхио Гойри, а в отрицателните - Бланка Гера и Хосе Карлос Руис. Специално участие вземат Мариана Леви, Себастиан Лигарде, Марио Симаро, Давид Остроски, Ядира Карийо и първите актьори Игнасио Лопес Тарсо и Марга Лопес.[1]
В завещанието си Анхел Виляреал изразява последната си воля, която може да не се хареса на някои членове на семейството му – четирите му деца трябва да живеят една година в къщата, която имат в Акапулко, за да наследят огромното богатство. Целта на дон Анхел е да постигне това, което не е могъл приживе – да събере семейството си.
Всички са шокирани от решението на Анхел, тъй като живеят и работят отделно. Освен това Анхел Виляреал оставя Паулина, единствената си дъщеря, начело на семейната строителна компания, на която винаги начело е бил най-големият му син Сесар. В допълнение, дон Анхел поставя Хуан Карлос Кабрера, племенника на Серена Ривас, жената, която се е грижела за децата на семейството, на една от най-важните позиции в същата компания.
Хуан Карлос е бил дългогодишен сътрудник на Анхел в строителството, факт, който предизвиква неистова завист в Сесар. Паулина и Хуан Карлос не само ще бъдат обединени от последната воля на баща ѝ, но и от необузданата страст, която се появява между тях.
От своя страна Паулина е живяла години наред в град Мексико заедно със сина си Паоло, бягайки от Акапулко, за да попречи на сина си да узнае ужасна тайна, отнасяща се до Висенте Рохо, бившия съпруг на Паулина, който умира при катастрофа. След инцидента всички обвиняват Паулина. Оттогава я наричат „черна вдовица“.
Обратно в Акапулко, Паулина се събира отново с тримата си братя, които винаги са били непознати за нея. Сасар се е превърнал в марионетка на съпругата си Марина, алчна и завистлива жена; Роберто е безотговорен, чиято единствена цел е да се забавлява. От своя страна Салвадор е алкохолик, който е живял измъчван, защото баща му го е отделил от любовта на живота си Елиса Уайт, млада жена, която се омъжва за дон Ангел малко преди смъртта му, която също се присъединява към тази малка група.
Животът на всички тези герои се преплита всеки ден между стените на къщата на плажа.
Част от актьорския състав:
Премиерата на Къщата на плажа е на 10 април 2000 г. по Canal de las Estrellas. Последният 65. епизод е излъчен на 7 юли 2000 г.
Награди TVyNovelas (2001)
Категория | Номиниран | Резултат |
---|---|---|
Най-добра първа актриса | Марга Лопес | Номинирана |
Най-добър пръв актьор | Игнасио Лопес Тарсо | Номиниран |
Най-добър актьор в отрицателна роля | Хосе Карлос Руис | Номиниран |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La casa en la playa в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |