Лабрадорит
| Лабрадорит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | (Ca,Na)(Al,Si)4O8, като Ca/(Ca + Na) (% анортит) е 50 – 70% |
| Характеристики | |
| Кристална система | Triclinic |
| Твърдост по Моос | 6,3 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2,695 g/cm³ |
| 2V ъгъл | според измервания: 85° |
| Дисперсия | δ = 0,008 – 0,010 |
| Лабрадорит в Общомедия | |
Лабрадоритът е обогатен с калций фелдшпатов минерал, идентифициран за първи път в Лабрадор, Канада.[1][2] Той може да демонстрира ирисцентен ефект.
Лабрадоритът е междинен до калциев член от серията плагиоклази. Има процентно съдържание на анортит (%An) между 50 и 70. Специфичното тегло варира от 2,68 до 2,72. Ивицата е бяла, като повечето силикати. Коефициентът на пречупване варира от 1,559 до 1,573. Както при всички членове на плагиоклазите, кристалната система е триклинна и има три посоки на цепителност, две от които са почти под прав ъгъл и са по-очевидни, като са с добро до перфектно качество (докато третата посока е лоша). Среща се под формата на прозрачни, бели до сиви, подобни на блокчета до релестовидни[ неясно? ] зърна в обикновени мафични магмени скали като базалт и габро, както и в анортозити.[3]
Възникване
[редактиране | редактиране на кода]Геологичният тип област за лабрадорит е остров Пол близо до град Нейн в Лабрадор, Канада. Също така са докладвани находища в Полша, Норвегия, Финландия и различни други места по света, със забележимо разпространение в Мадагаскар, Китай, Австралия, Словакия и Съединените щати.
Лабрадоресценция
[редактиране | редактиране на кода]
Лабрадоритът може да има преливащ оптичен ефект, известен като „лабрадоресценция“. Терминът „лабрадоресценция“ е въведен от Ове Балтазар Бьогилд.[4]
Принос към разбирането на произхода и причината за ефекта са направени от Робърт Щрут, 4-ти барон Рейли (1923 г.) и от Бьогилд (1924 г.).[4][5][6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 136.
- ↑ Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 652.
- ↑ Hurlbut, Cornelius S.; Klein, Cornelis; Manual of Mineralogy, Wiley, 1985, 20th ed., p. 456, ISBN 0-471-80580-7
- ↑ а б On the Labradorization of the Feldspars. Архивиран от оригинала.
- ↑ Raman, Chandrasekhara Venkata и др. The structure of labradorite and the origin of its iridescence // Proceedings of the Indian Academy of Sciences, Section A 32 (1). July 1950. DOI:10.1007/BF03172469. с. 1–16.
- ↑ The Royal Society, 34–45 с.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 369, 370.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 328.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- лабрадорит // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 29 април 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Labradorite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||