Лабунища

Лабунища
Лабуништа
— село —
Знаме
      
Герб
Общ изглед
Общ изглед
41.2683° с. ш. 20.5958° и. д.
Лабунища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина758 m
Население5936 души (2002)
Пощенски код6336
Официален сайтwww.labunista.com.mk
Лабунища в Общомедия

Лабунища (произнасяно в региона Лабунишча, на македонска литературна норма: Лабуништа; на албански: Labunishti) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Струга, в северозападния край на Стружкото поле, в подножието на планината Ябланица над язовира на Черни Дрин „Глобочица“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име *Лабун, което има романски произход от *Albōn.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Селяни от Лабунища в 1897 година
Църквата „Свети Никола“
Салахудин Аюби джамия, издигната в махалата Краста в 2009 година

Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Лабунища.[1]

Мехмед Али паша джамия в Горно Лабунища е от 1794 година.

В XIX век Лабунища е село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XIX век.[2] През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.[3]

Според Васил Кънчов в 90-те години Лабунища има 76 къщи екзархисти, 20 къщи патриаршисти и 120 къщи арнаути. Населението на Лабунища заедно с това на съседните Боровец и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лабунища има 660 жители българи християни и 800 българи мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабунишча е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 222 къщи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лабунища има 128 българи екзархисти и 512 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционират българско и сръбско училище.[7] Заради стабилната сърбоманска партия в Лабунища селото е наричано Мала Шумадия.

Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Лабунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

В 1967 година е изградена долната Али паша джамия. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1977 г. и осветена в 1979 година от митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 5936 жители.[10]

Днес работи училище на албански и така наречения македонски език, наречено „Мурат Лабунищи“.

Години Северномакедонци Албанци Турци Роми Власи Сърби Бошняци Останали Общо
1948 — — — — — — — — 2272
1953 1322 733 407 0 8 4 — 12 2.486
1961 1687 372 596 — — 4 — 70 2729
1971 2.397 865 297 0 — 1 — 51 3.611
1981 4.199 220 82 0 0 0 — 143 4644
1991 791 961 569 0 0 1 — 3339 5661
1994 1228 1799 1816 0 0 2 — 1056 5901
2002 371 4288 879 3 1 1 31 362 5936
Майчин език Общо Процент
македонска литературна норма 4872 82,0%
албански 925 15,5%
турски 78 1,3%
други 61 0,8%

До 2004 година Лабунища е център на самостоятелна община.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Лабунища
Свързани с Лабунища

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 178.
  2. ↑ а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
  4. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  8. ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168-169 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168-169.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  11. ↑ Српски биографски речник, том 1, с. 19., архив на оригинала от 16 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110916095457/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom01.pdf, посетен на 14 септември 2011 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“