Лазар Бранкович | |
![]() Изображение на Лазар Бранкович в Есфигменската грамота от 1429 г. | |
Лични данни | |
---|---|
Роден | ок. 1421
|
Починал | |
Семейство | |
Династия | Бранковичи |
Баща | Георги Бранкович |
Майка | Ирина Кантакузина |
Брак | Елена Палеологина |
Потомци | Елена Бранкович Ирина Бранкович Милица Бранкович |
Лазар Бранкович в Общомедия |
Лазар Бранкович (на сръбски: Лазар Бранковић) е сръбски деспот, най-малкият син на Георги Бранкович и Ирина Кантакузина.
След като по нареждане на султан Мурад II двамата му по-големи братя Гъргур Бранкович и Стефан Бранкович са ослепени през 1441 г., Лазар остава единственият здрав претендент за властта. Той носи титлата „деспот“ още от женитбата си с Елена Палеологина, дъщерята на Тома Палеолог, владетел на Морейското деспотство.
След като баща му Георги Бранкович умира през 1456 г., Лазар поема властта[1] и преценявайки, че Сърбия е твърде слаба, за да противостои на Османската империя, сключва договор със султана през януари 1457 г. Според този договор османците му връщат повечето бащини земи с обещание да не нападат Сърбия, а Лазар се задължава да им изплаща данък. Въпреки това султанът не възнамерява да се откаже от завладяването на сръбските земи и през декември 1457 г. Лазар получава сведения, че на границата се струпват големи османски войски. Той се обръща за помощ към унгарския крал Владислав Посмъртни, но в хода на преговорите умира.
След неговата смърт, тъй като Лазар не оставя мъжки наследник, начело на деспотството застава по-големият му брат Стефан Бранкович, известен като Стефан Слепи.
През декември 1446 г. Лазар се жени за Елена Палеологина.[2] Те имат три оцелели дъщери:[3]