Лаура Мартиноци
| Лаура Мартиноци Laura Martinozzi | |
| I. херцогиня на Модена и Реджо II. регентка на Модена и Реджо | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Църква „Сан Виченцо“ (Модена) |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | I. 14 октомври 1658 – 16 юли 1662 II. 16 юли 1662 – 6 март 1674 |
| Предшественик | Лукреция Барберини |
| Наследник | Маргерита Мария Фарнезе |
| Семейство | |
| Род | Мартиноци по рождение Есте по брак |
| Баща | Джеронимо Мартиноци |
| Майка | Лаура Маргерита Мазарино |
| Братя/сестри | Анна Мария Мартиноци |
| Съпруг | Алфонсо IV д’Есте (27 май 1655) |
| Деца | Франческо д'Есте Мария Беатриче д'Есте Франческо II д’Есте |
| Лаура Мартиноци в Общомедия | |
Лаура Мартиноци (на италиански: Laura Martinozzi; * 27 май 1639, Фано; † 19 юли 1687, Рим, Папска държава), част от Мазаринетките, е чрез брак херцогиня на Модена и Реджо (1658 – 1662) и от 1662 до 1674 г. регентка на херцогството за сина ѝ Франческо II д’Есте. Тя е част от т. нар. „Мазаринетки“.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Тя е дъщеря на Джеронимо Мартиноци, маркграф на Фано и майордом на кардинал Франческо Барберини, и на съпругата му Лаура Маргерита Мазарино (1608 – 1685), сестра на кардинал Мазарини. Има една сестра:
- Анна Мария (* 1637, † 1672), съпруга на принц Арман дьо Бурбон-Конти.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нейният вуйчо, могъщият първи министър на Франция кардинал Мазарини, я взема във Франция през 1653 г. заедно с нейните братовчедки Хортензия и Мария Манчини. В Екс ан Прованс тя учи първо френски и етикет. След това отива в Париж във френския двор.
Херцогът на Модена Франческо I д’Есте иска от Мазарини ръката на тогава 15-годишната Лаура за своя 21-годишен син Алфонсо IV д’Есте, понеже има нужда от френска помощ, за да има успехи пред Испания. На 27 май 1655 г. тя се омъжва чрез представител в двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте. Годеникът е представен от Евгений Маврикий Савойски-Каринян, бащата на прочутия пълководец принц Евгений Савойски-Каринян.
След само две години престой във Франция Лаура отива при съпруга си и така обратно в Италия. През 1658 г. след внезапната смърт на баща му той получава трона в Модена. Алфонсо IV умира на 16 юли 1662 г. и вдовицата му Лаура поема регентството от 1662 до 1674 г. за 2-годишния им син, престолонаследника Франческо II д’Есте.
Когато нейният приятел от детските години Луи XIV започва Кандийската война, тя му дава хиляда войници от Модена. Затова Луи ѝ намира нейния зет, тогавашният херцог на Йорк, който по-късно като Джеймс II става последният английски крал от Стюартите.
Когато нейният син става на 14 години, Лаура се отказва от регентството. Умствено и телесно слабият Франческо II попада под влиянието на братовчед му Чезаре Иняцио д'Есте, маркиз на Монтекио, и Лаура се мести в Рим при майка си. Тя отказва да се върне в Модена. Лаура прави поклонение в Лорето, за да се моли нейната дъщеря да роди син. Малко след това тя умира на 48 г. в разширения от нея Урсулински манастир на ул. „Витория“ в Рим. Нейният гроб се намира в църквата „Сан Винченцо“ в Модена.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 27 май 1655 (пълномощник) в двореца в Компиен за Алфонсо IV д’Есте (* 2 февруари 1634, Модена; † 16 юли 1662, Модена), от 1658 до 1662 г. херцог на Модена и Реджо, от когото има двама сина и една дъщеря:
- Франческо д’Есте (* 21 август 1657, † 4 октомври 1658)
- Мария Беатриче д’Есте (* 5 октомври 1658, Модена; † 5 май 1718, Сен Жармен ан Ле), чрез брак кралица на Англия през 1685 г.; ∞ 1 декември 1673 за английския крал Джеймс II (* 1633, † 1701), от когото има двама сина и пет дъщери.
- Франческо II д’Есте (* 6 март 1660, Модена; † 1694, Сасуоло), херцог на Модена и Реджо (1662 – 1694), ∞ 14 юли 1692 за братовчедка си Маргерита Мария Фарнезе (* 1664, † 1718), дъщеря на Ранучо II Фарнезе, херцог на Парма, от която няма деца.
- Децата на Лаура
-
кралица Мария Беатриса д'Есте -
херцог Франческо II д'Есте
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Camillo Brunetti: Donna Laura Martinozzi d’Este. Duchessa di Modena. In: Rivista Araldica. Rivista del Collegio Araldico. (PDF; 20 KB).
- Sonia Cavicchioli (Hrsg.): Laura Martinozzi d’Este, fille de France, dux Mutinae. Studi intorno a Laura Martinozzi reggente del ducato di Modena (1662 – 1674). Il Bulino, Modena 2009, ISBN 978-88-86251-82-2.
- Alessandro Cont: „Sono nato principe libero, tale voglio conservarmi“. Francesco II d’Este (1660 – 1694) (= Memorie Scientifiche, Giuridiche, Letterarie. Folge 8, Band 12, Fasc. 2). Accademia Nazionale di Scienze Lettere e Arti di Modena, 2009, ISSN – 2493 1124 – 2493, S. 407 – 459 (online).
- Otto Flake: Große Damen des Barock. Historische Porträts. Fischer, Berlin 1981, ISBN 3-596-22273-7, S. 33 – 36.
- Roberta Iotti: Fiori d’arancio nell’orto delle alleanze. Finalità della politica matrimoniale estense nell’orbita italica ed europea. In: Il Ducato di Modena & Reggio 1598 – 1859. Lo Stato, la Corte, le Arti. Artioli, Modena 2007.
- Amédée Renée: Die Nichten Mazarin’s. Studien der Sitten und Charaktere im 17. Jahrhundert. 3. Auflage. Rudolf Kuntze, Dresden 1858, S. 116 – 127 (online).
- Guy Jean Raoul Eugène Charles Emmanuel de Savoie-Carignan: The seven richest heiresses of France. J. Long, London 1911, S. 102 – 108 (online).
- Giovanni Maria Claudi, Liana Catri: Dizionario storico-biografico dei Marchigiani. Band 2. Il Lavoro, Ancona 1993, ISBN 88-7663-131-3, S. 658.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Martinozzi в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
