Лев Шестов

Лев Шестов
Лев Исаакович Шестов
руски философ

Роден
Починал
19 ноември 1938 г. (72 г.)
ПогребанБулон Биянкур, Франция

Учил вИмператорски московски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаХристиянски екзистенциализъм
ИнтересиТеология
Лев Шестов в Общомедия

Лев Шестов (руски: Лев Исаакович Шестов, известен и като Леон Шестов, Иегуда Лейб Шварцман) е руски философ. Роден в богато еврейско семейство, първоначалните му търсения го насочват към марксизма и утопичния социализъм. Под влияние на Достоевски той се отказва от тези идеи, като развива своя оригинална философия в рамките на т.нар. Lebensphilosophie, с ясна християнска ориентираност и оригинален почерк.

Самобитните философски дирения на Шестов клонят към екзистенциализъм, а текстовете му притежават отчетлива фрагментарност и търсене на парадоксалното. Ранните произведения на Шестов са философски поглед върху текстовете на руски писатели, като Достоевски и Чехов. Представително произведение е книгата от 1905 г. Апофеоз беспочвенности (опыт адогматического мышления)[1], която предизвиква бурни дискусии в руските интелектуални среди.

След емиграцията във Франция е повлиян от идеите на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, пише върху философските идеи на Сьорен Киркегор и Бенедикт Спиноза.

Официални преводи на български език се появяват през последното десетилетие на 20в., а в 2004 г. е публикувано четиртомно издание на негови съчинения.[2]

  • Шекспир и неговият критик Брандес (1898)
  • Достоевски и Ницше (1903)
  • Апотеоз на безпочвеността, София: Аргес, 1991
  • Властта на ключовете (1923)
  • На везните на Йов (1929)
  • Киркегор и екзистенциалната философия (1939).
  • Атина и Йерусалим (1951)
  • Само с вяра (1966)
  1. Шестов Л., Апотеоз на безпочвеността, София: Аргес, 1991
  2. Шестов Л., Съчинения т.1-4, София: З. Стоянов, 2004