Левантийски коридор

Градове в Древна Сирия и Северна Месопотамия през 2 хилядолетие пр.н.е.

Левантийският коридор е термин означаващ сравнително тясната ивица между Средиземно море на северозапад и пустините на югоизток, който свързва Африка (Древна Либия и Древен Египет през древността) към Евразия (Шумер, т.е. приморската страна и Елам през древността). Този коридор е сухопътен маршрут за/на миграция както на животни, така и на хуманоиди между Африка и Евразия. [1]

Приема се, че ранните хуминиди се разпространили от Африка в Азия и Европа чрез левантийския коридор и Африканския рог. Левантийският коридор заема най-западната част на Плодородния полумесец и малка източна част от Месопотамия, т.е. част от Древна Сирия с местата около Ебла и Угарит и региона на древната Мари.

Ботаниците също припознават този коридор като посредническо място за/на разпръскване на растителни видове. [2]

Съвременни генетични проучвания разкриват, че левантийският коридор е играл по-значима посредническа роля през палеолита и мезолита двупосочно, т.е. като мост за преселение на народи (установимо от някои хромозоми) между Африка и Евразия, отколкото Африканския рог. [3]

Първата по-развита култура по тези места е натуфийската, а първото селище от градски тип е южно разположения къмто Синай и нилската делта - Йерихон. [4] Терминът е не само археологически и антропологически, а и физиографски, като често се употребява за зоната ведно с Кипър, където и настъпват важните събития по време на т.нар. неолитна революция. [5]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ N. Goren-Inbar, John D. Speth (eds.), "Human Paleoecology in the Levantine Corridor". 1994, ISBN 1-84217-155-0 (book review Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine.)
  2. ↑ Bar-Yosef O. Pleistocene connections between Africa and Southwest Asia: an archaeological perspective, African Archaeological Review, 1987, vol. 5, pp. 29–38.
  3. ↑ J. R. Luis et al., "The Levant versus the Horn of Africa: Evidence for Bidirectional Corridors of Human Migrations" Архив на оригинала от 2012-02-16 в Wayback Machine., American Journal of Human Genetics, 74: 532-544.
  4. ↑ Graeme Barker. Archaeology of Drylands: Living on the Margins. Taylor & Francis, 5 декември 2000. ISBN 978-0-415-23001-8. с. 68–. Посетен на 27 септември 2012.
  5. ↑ Alan H. Simmons. The Neolithic Revolution in the Near East: Transforming the Human Landscape. University of Arizona Press, 15 април 2011. ISBN 978-0-8165-2966-7. с. 33–. Посетен на 27 септември 2012.