Леон Фуко
| Леон Фуко Jean Bernard Léon Foucault | |
| френски физик | |
 | |
| Роден |
18 септември 1819 г.
|
|---|---|
| Починал | 11 февруари 1868 г.
|
| Погребан | Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | физика |
| Работил в | Парижка обсерватория |
| Известен с | Махалото на Фуко |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Леон Фуко в Общомедия | |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фуко.
Леон Фуко (на френски: Jean Bernard Léon Foucault) е френски физик, член на Парижката академия на науките (1865). Освен махалото, наречено на негово име, ученият проектира жироскопа, разработва метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата, а освен това разработва и един от методите за посребряване на огледалата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 18 септември 1819 г. в Париж, Франция, в семейството на издател. Записва се да следва медицина, но много скоро открива, че влечението му е към физичните науки (отказва се от медицината заради хемофобия[1]).
Член е на Парижката академия на науките (1865)[2] и на Берлинската академия на науките, а също член-кореспондент на Санкт Петербургската академия на науките (1860) и чуждестранен член на Британското кралско научно дружество в Лондон (1864).
От 1845 г. той редактира научната част на Journal des Debats. През 1855 г. той е назначен за физик в Парижката обсерватория и скоро е избран за член на Бюрото за географски дължини.
Умира на 11 февруари 1868 година в Париж на 48-годишна възраст вероятно от множествена склероза.[3] Погребан е в гробището Монмартр.
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]
През 1850 г. Фуко измерва скоростта на светлината във въздух и вода, използвайки система от въртящи се огледала. Той е първият учен, който заснема повърхността на Слънцето.
Открива вихровите токове, a с махалото на Фуко доказва през 1851 г. въртенето на Земята около нейната ос.
Пръв изработва главно огледало (рефлектор) от стъкло.
През 1852 г. той изобретява жироскопа, предлага използването му за проследяване на промените в посоката и измисля самото име „жироскоп“.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]
- 1844-1845 : Cours de microscopie complémentaire des études médicales. Anatomie microscopique et physiologie des fluides de l'économie, J.-B. Baillière (Paris), In-8 : II-551 p. et atlas in-fol. Дигитализация
- 1853 : Sur les vitesses relatives de la lumière dans l'air et dans l'eau, [Thèse de physique présentée à la Faculté des sciences de Paris], Bachelier (Paris), 1853 - 35 p., Дигитализация.
- 1859 : «Mémoire sur la construction des télescopes en verre argenté», in: Annales de l'Observatoire imperial de Paris , t. 5., Mallet-Bachelier (Paris), 1859, p. 197-237, Дигитализация.
- 1863 : Notice sur les travaux de M. Léon Foucault, Mallet-Bachelier (Paris), In-4 ° : 37 p. – L'ouvrage est consultable sur la bibliothèque numérique du SICD des universités de Strasbourg Дигитализация.
- 1878 : Recueil des travaux scientifiques de Léon Foucault, Gauthier-Villars (Paris), 2 vol. in-4
- 1913 : Mesure de la vitesse de la lumière. Étude optique des surfaces. Mémoires de Léon Foucault, A. Colin (Paris), collection Les Classiques de la science, In-16 : XI-123 p.
- 2001 (rééd.): Recueil des travaux scientifiques de Léon Foucault, Librairie scientifique et technique (Paris) : xxviii + 592 + 18 p. et 19 p. de pl. (Fac-sim. de l'éd. de, Paris : Gauthier-Villars, 1878), ISBN 2-85367-214-X
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носи кратер на Луната (1935).
Астероидът 5668 Фуко е кръстен на него.[4] Неговото име сред 72-те имена, изписани на Айфеловата кула.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jean-Bertrand-Léon Foucault // Catholic Encyclopedia.
- ↑ Избран на мястото на починалия Шарл Каняр де Ла Тур.
- ↑ W. Tobin, The Life and Science of Léon Foucault, Cambridge University Press (2003).
- ↑ Schmadel, Lutz D. Dictionary of minor planet names. Berlin; New York, Springer-Verlag, 2003. ISBN 978-3-540-00238-3. с. 480. Посетен на 9 September 2011.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Господинов, Леон Фуко - първият учен, доказал с помощта на махало земното околоосно въртене Архив на оригинала от 2007-09-16 в Wayback Machine., BgAstronomy.com
|
