Леонор Гевеслер
| Леонор Гевеслер Leonore Gewessler | |
_(cropped).jpg) Леонор Гевеслер през 2022 г. | |
| Родена |
15 септември 1977 г.
|
|---|---|
| Националност |  Австрия |
| Учила във | Виенски университет |
| Политика | |
| Партия | „Зелените – Зелена алтернатива“ |
| Министър по опазването на климата, околната среда, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите на Австрия | |
| от 7 януари 2020 г. | |
| Леонор Гевеслер в Общомедия | |
Леонор Гевеслер (на немски: Leonore Gewessler) е австрийска политичка от партия „Зелените – Зелена алтернатива“ и бивша екоактивистка. От 2014 до 2019 г. е била главен изпълнителен директор на еколожката организация Global 2000. От януари 2020 г. е министър по опазването на климата, околната среда, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите на Австрия (във второто правителство на Себастиан Курц, правителството на Александер Шаленберг и правителството на Карл Нехамер).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 15 септември 1977 г. в Грац, Австрия. Завършва основно образование в училището в Санкт Марейн близо до Грац и учи Федералната гимназия по икономика в Грац.[2] Получава бакалавърска степен по политически науки с фокус върху международното развитие във Виенския университет. Постъпва на работа като офис мениджър на областния съвет в окръг Нойбау (седми окръг на Виена). Там тя се занимава с устойчиво градско развитие и гражданско участие. През 2008 г. основава Зелената европейска фондация (GEF) в Брюксел (политическа фондация на ЕС, финансирана от Европейския парламент), на която е директор до 2014 г.[3]
През юни 2014 г. започва работа в организацията за опазване на околната среда Global 2000 във Виена и като политически главен изпълнителен директор е до 2019 г. Тя отговаря за областите на кампаниите, устойчивостта и връзките с обществеността. Бори се за запазването на конституционната разпоредба за всеобхватна защита на околната среда и призовава за селскостопанска политика, която да отдалечи в Австрия и Европа от зависимостта от химично-синтетични пръскания.[4] Била е ръководител на европейската гражданска инициатива Stop Glyphosate (за спиране на използването на глифозат). Взима участие в протести срещу производството на електроенергия от въглища в Австрия и срещу атомната електроцентрала „Моховце“ в Словакия. През 2017 г. тя и Global 2000 подкрепят петицията срещу търговските споразумения CETA и ТПТИ, която е подписана от 562 552 граждани на Австрия.
Била е член на консултативния съвет на Зелената образователна работилница в Австрия и член на общото събрание на фондация „Хайнрих Бьол“ в Германия (2009 – 2018). Работила е и за международната неправителствена организация „Приятели на Земята“ за Европа.[3] Поради несъвместимостта на политическа длъжност с роля в Global 2000 тя се разделя с организацията за защита на околната среда в средата на юни 2019 г.[5]
На парламентарните избори в Австрия през 2019 г. тя е избрана за депутат от листата на „Зелените – Зелена алтернатива“ в Националния съвет на Австрия, след като е втора в листата от федерална провинция Горна Австрия.[6][7] През същата година тя е част от екипа за проучване и преговори на „Зелените“ при формирането на правителство в Австрия с Австрийската народна партия. На 7 януари 2020 г. полага клетва като федерален министър на транспорта, иновациите и технологиите във второто правителство на Себастиан Курц.[8] След като планираните промени в отговорностите в Закона за федералните министерства от 1986 г. се прилагат от тюркоазено-зеленото правителство, тя отново полага клетва като федерален министър по опазването на климата, околната среда, енергетиката, мобилността, иновациите и технологиите на 29 януари.[9] На 24 юни 2022 г. е избрана за нов заместник на федералния говорител Вернер Коглер в разширения федерален изпълнителен съвет на „Зелените“, като наследява тази позиция от Нина Томазели.[10]
Леонор Гевеслер заявява намеренията си да намали зависимостта на Австрия от руския газ.[11] През август 2023 г. като министър тя успява да отчете най-ниските емисии на парникови газове от началото на изчисленията им през 1990 г.[12][13]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Vom Ökoprofi zur Umweltministerin // orf.at, 30 декември 2019. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Leonore Gewessler, BA. // parlament.gv.at, 17 ноември 2021. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ а б Leonore Gewessler neue Geschäftsführerin der österreichischen Umweltschutzorganisation GLOBAL 2000 // ots.at, 30 юни 2014. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Interview mit Global 2000 Geschäftsführerin Leonore Gewessler: 35 Jahre Global 2000 // ak-umwelt.at, март 2017. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Personalia: Leonore Gewessler wechselt in die Politik // global2000.at, 18 юни 2019. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Grüne Landesversammlung: KandidatInnen-Liste der Grünen OÖ für die NRW 2019 // ots.at, 29 юни 2019. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ 98,6 Prozent: Grüne gehen mit Kogler in die Wahl // orf.at, 6 юли 2019. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ ÖVP – Grüne: Gewessler erhält grünes Superministerium // orf.at, 30 декември 2019. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Regierungsmitglieder mit neuen Zuständigkeiten angelobt // orf.at, 29 януари 2020. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Umweltministerin Gewessler wird neue Stellvertreterin von Kogler // derstandard.at, 24 юни 2022. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Gewessler fordert Ende der SPÖ-Blockade im Nationalrat // orf.at, 4 юни 2023. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Treibhausgasemissionen auf niedrigstem Wert seit 1990 // orf.at, 17 август 2023. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
- ↑ Emissionsreduktion: „Nur der erste Schritt“ // orf.at, 17 август 2023. Посетен на 7 април 2024. (на немски)
|
