Игрите са открити от кралица Елизабет II (като държавен глава на Канада).
Канада, държавата домакин, печели само 5 сребърни и 6 бронзови медала. Това е първият и последен път когато домакин на олимпиада не печели златен медал [2].
Тайван се отказва от участие след като са информирани, че не могат да участват под името „Република Китай“.
Република Конго повежда бойкот 28 африкански държави заради това че МОК не е спрял от участие Нова Зеландия, чийто отбор по ръгби прави турне в Южноафриканската Република (ЮАР) по-рано през годината. МОК отказва да спре Нова Зеландия от участие в Игрите, тъй като ръгбито не е олимпийски спорт и Федерацията по ръгби на Нова Зеландия не е подчинена на Олимпийския комитет на страната. Някои държави (включително Мароко, Камерун и Египет) по време на бойкота вече са пристигнали, обаче извикват отборите си обратно още първия ден. От южна и централна Африка, само Сенегал и Кот д'Ивоар вземат участие. Държавите Ирак и Гвиана също се включват към бойкота.
Олимпийския огън е пренесен по „електронен“ път чрез сателит от Атина до Отава, чрез електронен пулс от истинския огън.
Алберто Хуанторена от Куба става първият спортист печелил в надпреварите на 400 m и 800 m на едни и същи олимпийски игри. ФинландецътЛасе Вирен също печели два златни медала на 5000 и 10 000 m.
Източногерманският женски отбор по плуване не успява да спечели само два от златните медали, по-късно е установено, че са им прилагани тестостеронни инжекции от техните треньори и лекари.
Румънската гимнастичка Надя Команечи е първата в олимпийската история, която получава максимална оценка 10 (за изпълнението си на смесена успоредка). Тя става и най-младия победител в многобоя на олимпийски игри.
Следните държави бойкотират игрите.[3] Бойкотът е заради участието на Нова Зеландия: отборът по ръгби на Нова Зеландия участва в Ръгби юниън с ЮАР.[4] (На ЮАР е забранено участието на игрите от 1964 заради апартейда).