Леща

Тази статия е за растението. За оптичния елемент вижте Леща (оптика).

---

Обикновена леща

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Бобовоцветни (Fabales) семейство: Бобови (Fabaceae) триб: Същински бобови (Fabeae) род: Леща (Lens) вид: Обикновена леща (L. culinaris)

Научно наименование

Lens culinaris Medik., 1787

Обикновена леща в Общомедия

[ редактиране ]

Леща Lentils, sprouted, raw (Хранителна стойност за 100 g продукт)

Основни Енергия 444 kJ (110 kcal) Въглехидрати 22.14 g Мазнини 0.55 g    Наситени 0.057 g    Трансмазнини 0 g    Мононенаситени 0.104 g    Полиненаситени 0.219 g    Холестерол 0 mg Белтъчини 8.96 g Пепел 1 g   Витамини Витамин A 0 μg Тиамин (B1) 0.228 mg Рибофлавин (B2) 0.128 mg Ниацин (B3) 1.128 mg Пантотенова к-на (B5) 0.578 mg Пиридоксин (B6) 0.19 mg Фолиева к-на (B9) 100 μg Кобаламин (B12) 0 μg Витамин C 16.5 mg Витамин D 0 μg   Минерали Калций, Ca 25 mg Желязо, Fe 3.21 mg Магнезий, Mg 37 mg Фосфор, P 173 mg Калий, K 322 mg Натрий, Na 11 mg Цинк, Zn 1.51 mg Мед, Cu 0.352 mg Манган, Mn 0.506 mg Селен, Se 0.6 μg   Аминокиселини Треонин 0.328 g Изолевцин 0.326 g Левцин 0.628 g Лизин 0.712 g Метионин 0.105 g Цистин 0.334 g Фенилаланин 0.442 g Тирозин 0.252 g Валин 0.399 g Аргинин 0.611 g Хистидин 0.257 g Аланин 0.356 g Аспарагинова к-на 1.433 g Глутаминова к-на 1.258 g Глицин 0.319 g Пролин 0.356 g Серин 0.495 g Леща в Общомедия

Лещата (Lens culinaris) е вид едногодишно растение от семейство Бобови (Fabaceae). Тя се отглежда за семената ѝ, които се използват за храна. На височина израства до 20 – 40 cm, но при повече грижи при отглеждането ѝ стига до 70 cm. Стъблото ѝ е изправено, силно разклонено още от основата, а листата ѝ са сложни, перести. Всеки отделен лист има 3 – 7 чифта продълговати листчета, а на върха завършва с дълго раздвоено или просто мустаче.

История

Лещата е култивирана за първи път в Плодородния полумесец, в Близкия изток и след това се разпространява в Европа, Близкия изток, Северна Африка и Индо-Гангската равнина. Най-старите известни находища на култивирана леща са от гръцката пещера Франкти и датират от 11 000 г. пр. н.е. При археоботанически разкопки са открити карбонизирани останки от семена на леща разнообразни от места като Тел Рамад в Сирия (6250–5950 г. пр. н.е.), Бейда в Йордания, Хачилар в Турция (5800–5000 г. пр. н.е.), Тепе Сабз в Иран (5500–5000 г. пр. н.е.), Аргиса-Магула Тесали в Гърция (6000–5000 г. пр. н.е.) и др.^[1]

Източници

1. Jain, Shri Mohan, Al-Khayri, Jameel M., Johnson, Dennis V. Advances in Plant Breeding Strategies: Legumes: Volume 7. Springer, 2019. ISBN 978-3-030-23399-0.

Вижте също

• Фасул
• Грах
• Нахут
• Биологична характеристика на зърнено-бобовите култури

Външни препратки

• Леща – технология за отглеждане

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.