Либаново

Либаново Αιγίνιο
— град —
Демархията (кметството) в Либаново
Либаново 40.502222, 22.542222 Либаново Либаново
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пидна-Колиндрос
Географска област	Солунско поле
Надм. височина	30 m
Население	3683 души (2021 г.)
Пощенски код	603 00
Телефонен код	2353
Либаново в Общомедия

Либаново или Егѝнио (на гръцки: Αιγίνιο, катаревуса: Αιγίνιον, Егинион, до 1926 Λιμπάνοβο, Λιμπάνοβα, Либаново, Либанова, катаревуса Λιμπάνοβον, Либановон^[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, център на дем Пидна-Колиндрос в административна област Централна Македония.

География

Либаново е разположен на 30 m надморска височина^[2] на 40 km източно от Бер (Верия) и на 36 km югозападно от Солун и на 34 km северно от Катерини.

История

„Свети Атанасий“

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ от XIV век^[3] и църквата „Свети Атанасий“ от 1460 – 1500 година са обявени за паметници на културата.^[3]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique) в 1878 година пише, че в Лимбановон (Limbanovon), Китроска епархия, живеят 420 гърци, а в Лимбановудес (Limbanovoudés) (вероятно Либановските колиби) – 80 гърци.^[4] На етническата си карта от 1900 година Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) посочва Либаново като българско селище^[5] и пише:

„

Една ивица отъ български чифлици се спуща край десния брѣгъ на Бистрица до морето. Обаче и тя е изложена на погръчанье и селата Либеново, Миленово, Нисель, Гусалъ, Пископа сѫ двоезични.[6]

“

В 1913 година след Междусъюзническата война Либаново остава в Гърция.

В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Либаново като смесено българо-гръцко-турско село на българо-гръцката езикова граница:

„

Южно от Бистрица само селата Либаново (което освен това има също и турски жители) и Милово имат наред с гръцкото също и българско население. Чисто българско е и селото Низел, но тряба да се отбележи, че това не е остатък от някогашното българско население, а хората са се заселили там от север едва в последните десетилетия. Гопчевич обозначава още едно българско – Лонджонос, което трябва да се зачеркне; в разрушените колиби обитават само през зимата аромъни овчари.[7]

“

В 1923 година в градчето са заселени гърци бежанци. В 1926 година Либаново е прекръстено на Егинио. В 1928 година е смесено местно-бежанско селище с 417 бежански семейства и 1810 жители бежанци.^[8][2]

Традиционно населението се занимава със земеделие, лозарство и с градски занаяти.^[9]

Според преброяването от 2001 година Либаново има население от 4280 души – потомци на местни хора, както и потомци на гърци бежанци от Източна Тракия и кариоти от България – от Кавакли и Акбунар.^[10]

Прекръстени с официален указ местности в дем Либаново на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Харамилакас[11]	Χαραμίλακκας	Капнотопос	Καπνότοπος[12]	възвишение на Ю от Либаново и на С от Катахас (120 m)[11]
Топоница[11] или Топиница	Τοπίνιτσα	Крионери	Κρυονέρι[12]	река на И от Либаново[11]
Бара[11]	Μπάρα	Лимнула	Λιμνούλα[12]	блато на ЮИ от Либаново[11]
Богаз[11]	Μπουγάζι	Лемос	Λαιμός[12]	блато в делтата на Бистрица на И от Либаново[11]
Дамари[11]	Νταμάρια	Аналипсис	Άνάληψις[12]	възвишение на СЗ от Либаново и на З от Милово[11]
Неруя[11]	Νερούγια	Неротопос	Νερότοπος[12]	местност на СИ от Либаново[11]
Кьошета[11]	Κιοσές	Делта	Δέλτα[12]	местност в делтата на Бистрица на И от Либаново[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	463[2]	852[2]	2556[2]	3683[9]	4074[9]	4271[9]	4469[9]	4436[9]	4289[9]	4280	4153	3683

Личности

Родени в Либаново

• Атанасиос Макрис (Αθανάσιος Μακρής), гръцки андартски деец, действа с четата на Думбиотис между Бер и Негуш^[13]
• Георгиос Пасхалидис (р. 1957), гръцки писател

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
3. ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014. (на гръцки)
4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 38, 39. (на френски)
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 76.
7. Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465 – 466.
8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
9. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 277. (на македонска литературна норма)
10. Αιγίνιο: τόπος προικισμένος από τους Θεούς, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928194901/http://www.aiginio.info/index.php?option=com_content&task=view&id=23&Itemid=68, посетен на 30 януари 2008 
11. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
13. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 132. (на гръцки)