Лѝвъридж (на английски: leverage – „лостов ефект“), също на разговорен език лост, е финансов термин, който се използва, за да илюстрира усилването на ефекта (печалбата или загубата) от дадена финансова операция, дължащо се на „мултиплициране“ (от английски – „умножаване“) на инвестирания ресурс (най-често с помощта на заемни средства).
В икономическата теория се говори за 2 вида ливъридж:
Понятието е един от примерите за различно произношение на една и съща дума в американския английски (левъридж) и британския английски (ливъридж) (виж външните препратки).
Дружеството използва ливъридж, за да расте, като поема рискове.[1][2] Обратно, нисък коефициент на ливъридж може да означава зряла компания, която не иска да се разширява. В този случай това означава по-малък риск за компанията и нейните акционери. Ликвидният риск в коефициента на ливъридж се отнася до невъзможността да се продаде дадена ценна книга поради липса или насищане на пазара за тази ценна книга.[3] Той се изчислява по следния начин: (Общ дълг * Коефициент на маржа на подкрепа) / Собствен капитал.[4][5] По принцип нелистваните акции се класифицират като неликвидни ценни книжа, тъй като продавачът трябва сам да намери купувач. Въпреки това съотношение остава трудно за сравняване в различните отраслови групи, където идеалните размери на дълга се различават.[6]
ливъридж
левъридж
двата варианта