Лидерски принцип (нацистка Германия)

Лидерският принцип: В щаба на нацистката партия стенният вестник Wochenspruch der NSDAP твърди, че: „Фюрерът винаги е прав“ (16 февруари 1941 г.)

В политическата история на Германия Führerprinzip (Принцип на лидера) е основата на изпълнителната власт в правителството на нацистка Германия (1933 – 1945), което означава, че думата на фюрера е над всички писани закони и че правителствените политики, решения и служби целят изпълнението на волята на фюрера. На практика Führerprinzip е диктатурата на лидера, определящ идеологията и политиката на дадена партия; следователно такава лична диктатура е основна характеристика на фашизма.^[1]

Нацисткото правителство прилага Führerprinzip в цялото гражданско общество на Германия, като по този начин бизнес организациите и гражданските институции се ръководят от назначен лидер вместо от избран комитет от експерти, особено училищата (публични и частни),^[2] спортните асоциации^[3] и фабриките.^[4] Заемащ централно място в нацистката пропаганда, принципът на лидера изисква лично подчинение спрямо върховния водач, който чрез личното си решение и волева сила решително пренебрегва върховенството на закона, присъщо на легитимното правителство, упражнявано от назначени комисии, бюрокрации и избрани парламенти.^[5]

В историята на Германия културната интерпретация на лидерите на германската нация — от крал Фридрих Велики (управлявал от 1740 до 1786 г.) до канцлера Ото фон Бисмарк (управлявал от 1871 до 1890 г.) — и националната култура на скандинавската сага подчертават ултранационалистическата стойност на Führerprinzip, политическата власт на далновиден върховен водач, обожествяван от народа.^[6]

Бележки

1. Nazi Conspiracy & Aggression Volume I Chapter VII: Means Used by the Nazi Conspiractors in Gaining Control of the German State // A Teacher's Guide to the Holocaust. usf.edu. Посетен на 13 January 2024.
2. Nicholas (2006), p. 74
3. Krüger, Arnd. 'Heute gehört uns Deutschland und morgen ...?' Das Ringen um den Sinn der Gleichschaltung im Sport in der ersten Jahreshälfte 1933 // Sportgeschichte: Traditionspflege und Wertewandel. Festschrift zum 75. Geburtstag von Prof. Dr. Wilhelm Henze. Duderstadt, Mecke, 1985. ISBN 3-923453-03-5. S. 175–196. (на немски)
4. Grunberger, Richard. The 12-Year Reich. New York, Henry Holt, 1971. ISBN 0-03-076435-1. с. 193.
5. Leiser (1975), pp. 29–30, 104–105.
6. Nicholas (2006), p. 78.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Führerprinzip в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​