Лимоненожълта мухоморка

Лимоненожълта мухоморка

Класификация

царство: Гъби (Fungi) отдел: Базидиеви гъби (Basidiomycota) клас: Агарикални гъби (Agaricomycetes) разред: Пластинчати гъби (Agaricales) семейство: Мухоморкови (Amanitaceae) род: Мухоморки (Amanita) вид: Лимоненожълта мухоморка (A. citrina)

Научно наименование

Amanita citrina Pers., 1797

Синоними

Amanita mappa var. alba Rea, 1922 Amanita mappa var. citrina Rea, 1922 Amanita mappa var. tenuipes Murrill, 1948 Amanita bulbosa var. citrina Gillet, 1874 Amanita bulbosa var. olivacea Gillet, 1874 Amanita venenosa var. alba Gillet, 1874 Amanita citrina var. brunneoverrucosa Lécuru, 2009 Amanita citrina var. grisea Hongo, 1959 Amanita citrina var. eucitrina Maire, 1937 Amanita citrina var. mappalis Gray, 1821 Amanita citrina var. vulgaris Alb. & Schwein., 1805 Agaricus mappa Batsch, 1783 Agaricus citrinus Schaeff., 1774 Amanita citrina var. alba Quél. & Bataille, 1902 Amanita mappa Bertill., 1866 Agaricus citrinus Schaeff., 1774

Лимоненожълта мухоморка в Общомедия

[ редактиране ]

Лимоненожълтата мухоморка, наричана също жълта мухоморка (Amanita citrina), е вид отровна базидиева гъба от семейство Мухоморкови (Amanitaceae).

Описание

Шапката достига до 10 cm в диаметър. Когато е напълно развита, става широко дъговидна до плоска. Ръбът ѝ първоначално е подвит навътре, а след това става гладък и изправен. На цвят е зеленеещо жълта, бледолимонена или светложълта, като с времето обикновено избледнява, понякога почти до бяла. При влажни условия става лепкава, а на припек – лъскава. Покрита е с произволно разположени бели, сивкави или бежови парцалчета. Пънчето е право, цилиндрично, бяло на цвят, към върха с жълтеникаво ципесто пръстенче, а в основата удебелено и покрито със сраснали се с него остатъци от общото покривало. Месото е бяло, под кожицата жълтеникаво. На вкус е неприятно и мирише на сурови картофи. Гъбата е отровна, тъй като съдържа алфа-аманитин и фалоидин, подобно на други видове мухоморки.^[1]

Местообитание

Среща се през юли – октомври в широколистни и смесени гори, най-често дъбови.^[1]

Източници

1. Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 44.