Лисицата и хрътката 2 | |
The Fox and the Hound 2 | |
Режисьори | Джим Камеръд |
---|---|
Продуценти | Роджър Шулман |
Базиран на | „Лисицата и хрътката“ |
В ролите | Реба Макинтайър Патрик Суейзи Джона Бобо Харисън Фан Джеф Фоксуърди Вики Лорънс Стивън Рут |
Разпространител | Buena Vista Home Entertainment |
Премиера | 12 декември 2006 г. (САЩ) |
Времетраене | 69 минути |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Хронология | |
„Лисицата и хрътката“ (1981) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Лисицата и хрътката 2 в Общомедия |
„Лисицата и хрътката 2“ (на английски: The Fox and the Hound 2) е продължение на хитовата детска анимация от 1981 г. „Лисицата и хрътката“. Филмът представя епизод от ранните години на двамата главни герои, преди събитията от втората половина на първия филм.
„Лисицата и хрътката 2“ излиза директно на видео на 12 декември 2006 г. Официалният саундтрак към филма е издаден на 21 ноември 2006 г.
Лисичето Тод и кутрето-хрътка Копър са най-добри приятели и в игрите си създават немалко грижи на двамата съседи, които ги отглеждат – Еймъс Слейд (стопанинът на Копър) и вдовицата Туийд (приютила Тод).
Лисичето и кутрето отиват на панаира да се позабавляват и срещат „Пеещите бездомници“ – петчленна музикална група кучета. За групата е важно да се представи добре, тъй като на панаира ще присъства и търсач на таланти от известно радио-шоу. Солистите Кеш и Дикси обаче се скарват, докато репетират, Дикси си тръгва и се налага бездомниците да импровизират без нея. По време на изпълнението им Копър, който припява в публиката, е забелязан от Кеш и поканен на сцената, където пожънва овации. Новооткритият музикален талант води до покана Копър да се включи в групата, като условието е да си бездомно куче. Тод с готовност заблуждава бездомниците, за да помогне на приятеля си, но скоро е разочарован, защото Копър започва да го пренебрегва за сметка на новите си познати.
Дикси, свикнала да бъде примадона, също е разстроена, че е била заменена така бързо. Тя търси начин да се върне в групата и когато лисичето признава случайно пред нея, че Копър не е бездомно куче, тя съставя план за действие.
На панаира са дошли също вдовицата Туийд и Слейд с другото му куче, Вожд. Тод подмамва Вожд и в последвалото преследване настъпва масово безредие, а изпълнението на „Пеещите бездомници“ се проваля точно пред търсача на таланти, г-н Бикърстаф. Разпознат от своя собственик, Копър е уволнен и отведен у дома, а вдовицата Туийд се прибира с лисичето, което съжалява за случилото се. По пътя Туийд едва не е блъсната от колата на г-н Бикърстаф, при което шапката му отлита и пада върху Тод.
На следващия ден Тод и Копър се разкайват за допуснатите грешки и отново са приятели. Подушило шапката на г-н Бикърстаф, кутрето успява да го проследи до един местен ресторант. Благодарение на лисичето, всички членове на групата се събират там и Копър ги убеждава да възстановят хармонията помежду си. Бездомниците отново запяват заедно и привличат вниманието на г-н Бикърстаф, който ги кани за участие в радио-шоуто.
В края на филма Копър се отказва от групата, за да се върне отново към игрите със своя приятел Тод.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Fox and the Hound 2 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |