Лисичанск

Лисичанск Лисичанськ
— град —
Централна улица в Лисичанск
Лисичанск 48.916944, 38.430556 Лисичанск
Страна	Украйна
Област	Луганска област
Площ	95,64 km²[1]
Надм. височина	217 m[1]
Население	109 913 души
Основаване	1710 г.[2]
Пощенски код	93100–93199
Официален сайт	lis.gov.ua
Лисичанск в Общомедия

Лисичанск (на украински език: Лисича́нськ [lɪsɪˈtʃɑnʲsʲk]; на руски език: Лисича́нск [lʲɪsʲɪˈtɕansk]) е град в Северодонецкия район на Луганска област, Югоизточна Украйна. Разположен е на високия десен бряг на река Северски Донец, от чиято отсрещна страна се намира Северодонецк, и на около 115 км от областния град Луганск. Освен Сиверски Донец, чиято дължина в границите на града е 26,5 км, през Лисичанск тече и река Биленка (по протежение на 7 км в чертите на града). Населението на Лисичанск към 2020 г. е 109 913 души, или 5.1% от населението на региона, а площта – 95,64 кв. км. Най-високата точка се намира на 217 м.^[3][4]

Администрацията на община Лисичанск включва градовете Новодружеск и Привилия. Част е от Северодонецко-Лисичанската полицентрична агломерация (известна още като „Троеград“), чиито центрове са градовете Северодонецк, Лисичанск и Рубижне^[5]. Градското население на агломерацията към 2015 г. е приблизително 345 000 хиляди души, или 15,6% от населението Луганска област.^[6] Преди реформите в общинската класификация през 2020 г. Лисичанск придобива статут на град с областно значение.^[7]

Климатът в Лисичанск е умереноконтинентален, като средната годишна температура е 8,5 °С. Пощенските кодове на града са в диапазона 93100 – 93199; телефонният код е +380 6451; МПС кодът е BB / 13. Лисичанск се намира в часовата зона UTC+2, а през лятото – в UTC+3.

История

Град Лисичанск е основан през 1710 г. От 1764 г. има статут на село в Новоросийска губерния, а от 1783 г. - село в Катеринославска губерния.^[8] Сред предишните му имена са Еленови планини, Лисяча Балка, Третя Рота.^[9] С указ на Екатерина II през 1796 г. на територията на днешен Лисичанск, тогава Лисичи Байрак, е построена първата тунелна въглищна мина в Украйна, която бележи началото на промишления добив на въглища.^[10] Приблизително до средата на XIX в. Лисичанск произвежда 84% от въглищата, добивани в целия Донбас, а от 1804 г. е единственият въгледобивен град.^[3][11] В началото на XVIII век на територията на днешен Лисичанск са разположени две зимни казарми на Калмийската паланка на Запорожката войска: Лисичий Байрак-на-Динци и Вишче-на-Динци. Когато Руската империя създава Славяносърбия (през 1753 г.) за настаняване на военни бежанци (сърби, хървати, българи, власи) от Османската империя, Трета рота на Бахмутския хусарски полк е установена във Верхние (бивше Вишче, на устието на река Верхня Била, приток на река Донец, днес в южната част на Лисичанск).^[12]

Мина "Дагмара" в Лисичанск. 1872 г.

Към 1859 г. на територията на днешен Лисичанск има три селища: Лисичанске, Верхние и Рубижне с общо население малко над 4000 жители. Първите две са подчинени на министерството на минното дело, а повечето от жителите им са заети в минното дело, докато Рубижне е дворянска собственост. След освобождаването на крепостните селяни през 1861 г. задължителният добив на въглища и каруцарството са премахнати.^[12]

Гражданската война в Русия (1918 – 1919 г.) оказва влияние върху индустриите и мините в региона и през 1920 г. мините и заводите са национализирани от болшевиките. До 1925 г. икономиката на района е възстановена и Лисичанск е определен за град, чието население година по-късно наброява 6629 жители. От тях 56,3% са украинци, 35,4% руснаци и 5,0% евреи. През 1929 г. градът е определен за районен център.

Д. И. Менделеев с преподаватели и ученици от бригадирското училище в Лисичанск, 1888 г.

Благодарение на развитието на въглищната, химическата, стъкларската промишленост, оборудването на фабриките с модерно оборудване, изследванията, проучването и добива на минерали за работата на фабрики и мини, Лисичанск привлича индустриални инициативи, експерименти и търсения и се превръща в място, където са живели и работили учени и изследователи като Дмитрий Менделеев, Леонид Лутугин, Егор Ковалевски и други.^[3]

След Втората световна война Лисичанск е в подем – развива се промишлеността, а паралелно с това нараства населението му (27 800 до 1953 г.). През 1962 г. Северодонецк се отделя от Лисичанск, а през 1965 г. Лисичанск поглъща съседния по-бавно развиващ се град Верхние на югоизток и град Пролетарске (до 1930 г. под името Рубижне, което е дадено впоследствие на промишленото селище Руско-Краска) на северозапад.^[12]

През 70-те години на XX век Лисичанск е известен със своята химическа и нефтопреработваща промишленост. Населението му нараства от 35 000 през 1956 г. на 37 900 през 1959 г., 117 800 през 1970 г. и 119 000 през 1979 г., достигайки връх от 127 000 през 1989 г., след който започва да намалява – тенденция, която се запазва и след обявяването на независимостта на Украйна. През 90-те години на XX век много предприятия са затворени, а до някои от останалите са приватизирани. Появяват се нови малки предприятия и икономиката започна да се съживява. Финансовата криза от 2008 – 2009 г. обаче довежда до масови затваряния и безработица в Лисичанск.^[12]

Лисичанск е сред градовете в Украйна, в които се водят боеве в хода на руското нападение в Украйна през 2022 г.^[13] Битката за Лисичанск е част от битката за Донбас. След интензивен руски обстрел и наземни сблъсъци в покрайнините, на 2 юли 2022 г. проруската сепаратистка Луганска народна република (ЛНР) обявява, че силите ѝ са превзели Лисичанск.^[14] На 3 юли Русия заявява, че контролира Лисичанск, а украинският генерален щаб потвърждава, че украинските сили са се изтеглили от града, „за да спасят живота на украинските защитници“.^[15] С превземането на Лисичанск и някои населени места на запад, цялата Луганска област за първи път попада под контрола на ЛНР.

Външни препратки

Військово-цивільна адміністрація міста Лисичанськ Луганської області

Соціально-економічний паспорт м. Лисичанська Луганської області 2019

Два ювілеї "Колиски Донбасу"

Източници

1. web.archive.org
2. Вирський Д.С. Енциклопедія історії України. НАН України. Інститут історії України. - К.: В-во "Наукова думка", 2009. с. 790.
3. Луганська обласна військово-цивільна адміністрація. Міста обласного значення: Лисичанськ // Архивиран от оригинала на 2015-12-13.
4. Соціально-економічний паспорт м. Лисичанська Луганської області 2019 р. // 2020. Посетен на 2022-07-04.
5. Сєвєродонецько-Лисичанська агломерація: межі, склад, структура // Регіон — 2016: Стратегія оптимального розвитку: матеріали міжнародної науково-практичної конференції. ISBN 978-966-285-361-2. с. 270-275.
6. Наталія Гусєва, Олексій Задєсєнцев. Типологічні ознаки Сєвєродонецько-Лисичанської агломерації // Економічна та соціальна географія: науковий збірник. Київ : КНУ ім. Тараса Шевченка, 2017. Вип. 77. С. 10-18.
7. Лисичанська міська громада // Портал „Децентралізація“. Архивиран от оригинала на 2020-10-10. Посетен на 2022-07-04.
8. Вирський Д.С. Енциклопедія історії України. НАН України. Інститут історії України. К.: В-во "Наукова думка", 2009. с. 790.
9. День міста Лисичанськ // calendarium.com.ua/ua. Посетен на 2022-07-05.
10. Подов В. І.,, Курило В. С. Iсторія Донбасу. © Подов В. І., Курило В. С., 2009 © ДЗ «ЛНУ імені Тараса Шевченка», 2009, 2009. ISBN 978-966-617-219-1. с. 113.
11. З історії м. Лисичанська // Лисичанський педагогічний коледж ЛНУ імені Тараса Шевченка. 2015. Посетен на 2022-07-04.
12. Lysychansk in Internet Encyclopedia of Ukraine // Internet Encyclopedia of Ukraine. Посетен на 2022-07-04.
13. "Битва за Луганщину: враг сосредоточил основные усилия на окружении Лисичанска - Генштаб". unian.net. Архив на оригинала от 26 юни 2022. Посетено на 2022-07-04
14. Stepanenko, Kateryna; Hird, Karolina; Kagan, Frederick W. (2 July 2022). "Russian Offensive Campaign Assessment, July 2". Institute for the Study of War. Архив на оригинала от 2 юли 2022. Посетено на 2022-07-04
15. "Ukraine confirms Russia captured eastern city Lysychansk". BBC News. 2022-07-03. Посетено на 2022-07-04