В логиката и реториката логическа грешка или логическа заблуда (още „софизъм“, „логическа уловка“) е грешка в разсъждението, която води до неправилно аргументиране, а от там – до погрешно схващане или предположение.[1][2] Логическите грешки често звучат риторично убедително,[2] защото разчитат на емоционалните импулси в слушателя или опонента (напр. позоваване на чувства), или на евристиките, създадени от социалните взаимоотношения между хората (напр. аргумент към авторитета).
Когато един аргумент е „логически невалиден“, това не означава непременно, че заключението му е погрешно; означава единствено, че заключението не би могло да бъде правилно достигнато чрез този аргумент. Логическите грешки най-често се ползват неумишлено, но те също така може да бъдат използвани умишлено с цел победа в спор, без истината да е от значение.[3]
Логическите заблуди обикновено се класифицират като неформални (предпоставката не подкрепя представеното заключение, т.е. съдържанието е неправилно, но аргументът е структуриран правилно), или формални (при тях самата логическа структура е неправилна).
Освен вече споменатите примери, други са: