Лора Инголс Уайлдър Laura Ingalls Wilder | |
Лора Инголс Уайлдър, около 1885 г. | |
Родена | 7 февруари 1867 г. |
---|---|
Починала | 10 февруари 1957 г. |
Професия | фермер, писател |
Националност | САЩ |
Активен период | 1911 – 1957 |
Жанр | детска литература, мемоари, драма, исторически роман |
Известни творби | поредица „Малката къща“ |
Повлияна от
| |
Съпруг | Алманзо Уайлдър (1885 – 1949) |
Деца | 2 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Лора Инголс Уайлдър в Общомедия |
Лора Инголс Уайлдър (на английски: Laura Ingalls Wilder) е американска писателка, авторка на мемоари и книги за деца, публикувани в периода 1932 – 1943 г. базирани на нейното детство като заселник в пионерско семейство.[1][2]
Лора Елизабет Инголс Уайлдър е родена на 7 февруари 1867 г. в окръг Пепин, Уисконсин, САЩ, второто от пет деца, в семейството на Чарлз Инголс и Каролайн Куинър. Когато е 2-годишна семейството се премества през 1869 г. от Уисконсин, първоначално в Ротвил, Мисури, а после се устанвяват в индианския резерват близо до Индепендънс, Канзас. Там се ражда по-малката ѝ сестра Кари през август 1870 г. Заради слухове, че белите заселници ще бъдат изгонени от мястото, което заемат в резервата, те напускат през пролетта на 1871 г. Връщат се в Уисконсин, където живеят през следващите три години. Тези преживявания на писателката са в основата на романите ѝ „Малка къща в гората“ (1932) и началото на „Малка къща в прерията“ (1935).[2][3][4][5][6]
През 1874 г. семейство Инголс се премества в район близо до Уолнат Гроув, Минесота, като се установява в землянка на брега на малката река Плъм Крийк. Животът ѝ там е описан в книгата ѝ „On the Banks of Plum Creek“ (На брега на Плъм Крийк) от 1937 г. Живее за кратко със семейството на чичо си Питър Инголс, първо в Уисконсин, а след това на наета земя близо до Лейк Сити, Минесота. В продължение на две лета не успяват да получат добра реколта и се преместват в Айова, като остават временно пруз 1876 г. във фермата на Питър Инголс близо до Соут Трой, Минесота, а после семейството помага при управлението на хотел в Бър Оук, Айова.[6] През 1878 г. семейството се премества от Бър Оук в Уолнът Гроув, Минесота, където Чарлз Инголс работи като градски месар и мирови съдия. През пролетта на 1879 г. Чарлз Инголс започва работа в железопътия транспорт, което го отвежда в Източна Дакота, където севейството се премества при него през есента. Своите преживявания писателката описва в книгата си „By the Shores of Silver Lake“ (Край бреговете на Сребърното езеро) от 1939 г.[3][6]
Баща ѝ подава документи за официално имение (ферма върху държавна земя) през зимата на 1879 – 1880 г. в Де Смет, Южна Дакота, което става дом до края на живота им.[6] Зимата на 1879 – 1880 г. е мека, но следващата зима 1880 – 1881 г. е една от най-суровите регистрирани в Дакота. Тя е описана от Лора Инголс в романа ѝ „The Long Winter“ (Дългата зима) от 1940 г.[6] След установяване на семейството в Де Смет, градче, което бързо се разраства, тя посещава училище и работи на няколко места на непълно работно време. Сприятелява се с фермера Алманзо Уайлдър. Това време от живота ѝ е описан в романите ѝ „Little Town on the Prairie“ (Малкият град в прерията) от 1941 г. и „These Happy Golden Years“ (Тези щастливи златни години) от 1943 г.[3]
На 10 декември 1882 г., два месеца преди 16-ия си рожден ден, Лора Инголс започва работа като учителка, за да подпомага финансово семейството.[5] В периода 1883 – 1885 г. преподава, като едновременно работи за местната шивачка и посещава гимназия, която не завършва.[4][6]
На 25 август 1885 г. в Де Смет се омъжва за 28-годишния Алманзо Уайлдър, с който живеят в нов дом, северно от Де Смет.[5] На 5 декември 1886 г. Уайлдър ражда дъщеря си Роуз. Първите им няколко години брак са трудни. Съпругът ѝ се разболява от дифтерия, което го оставя с лека парализа до края на живота му.[6] Семейството се сблъсква с поредица от нещастни събития, които включват смъртта на новородения им син през 1889 г., унищожаването на плевнята им заедно със сеното и зърното от мистериозен пожар, пълната загуба на дома им от пожар, и няколко години тежка суша, което ги оставя в дългове и лошо здраве.[6] Тези трудни години са описани в романа ѝ „The First Four Years“ (Първите четири години) от 1971 г. Около 1890 г. те напускат Де Смет и прекарват около година дома на родителите на Алманзо във фермата им в Спринг Вали, Минесота. После се преместват в Уествил, Флорида, в търсене на климат за подобряване на здравето на Алманзо. Влажният климат обаче не е му понася и те се връщат в Де Смет през 1892 г., където купуват малък дом.[3]
През 1894 г. семейство Уайлдър се премества Мансфийлд, Мисури, и използва спестяванията си, за да направи първоначалната вноска за незастроен имот извън града.[6] Наричат мястото Ферма „Роки Ридж“ и се установяван в порутена дървена колиба. Първоначално печелят от дърва за огрев, а после от засадената от тях ябълкова градина. Родителите на Алманзо им вземат къща в града, която те продават през 1910 г. и се преместват във фермата, където с приходите завършват къщата си с 10 стаи. Фермата е разширена от 16 хектара на 81 хектара и става сравнително просперираща ферма за домашни птици, млечни продукти и плодове. Лора Уайлдър става активен участник в няколко регионални асоциации на фермерите и авторитет в птицевъдството и селския живот.[3][4]
През 1911 г. получава покана за изпращане на статия до „Missouri Ruralist“, след което тя става постоянен колумнист на рубриката „As a Farm Woman Thinks“ и редактор в изданието до средата на 1920-те години.[2] Също така тя заема платена позиция в местната асоциация за земеделски заем, отпускайки малки заеми на местни фермери. Двойката никога не е била богата, докато книгите от поредицата „Малката къща“ не започват да придобиват популярност, земеделската дейност и доходите на Уайлдър от писане и Асоциацията за заем на фермери им осигуряват стабилен живот.[3][5]
Крахът на борсата и фондовия пазар от 1929 г. опустошават интестициите на семейството, включително тези на дъщеря ѝ Роуз Лейн, която става успешна писателка. През 1930 г. Лора Уайлдър пише мемоари за собствената си история със загланието „Pioneer Girl“.[5] По съвет на издателя на Лейн тя значително разширява историята и, след редактиране и сътрудничество с Роуз Лейн, през 1932 г. е издадена първата книга от поредицата „Малката къща“ – „Малка къща в гората“.[6] След успеха на книгата продължава да пише. Сътрудничеството ѝ с Лейн продължава лично до 1935 г., когато Лейн окончателно напуска фермата „Роки Ридж“, а след това и чрез кореспонденция.[4]
В следващите години семейство Уайлдър живее във фермата и я поддържа, като също приема фенове, които искат да се сращнат с авторката на „Малката къща“. Алманзо умира през 1949 г. на 92-годишна възраст. Лора Уайлдър остава във фермата и през следващите осем години тя живее сама, гледана от кръг от съседи и приятели, продължавайки да води активна кореспонденция със своите редактори, фенове и приятели.[3]
През есента на 1956 г. 89-годишната Уайлдър се разболява тежко от недиагностициран диабет и сърдечни проблеми. Лора Инголс Уайлдър умира на 10 февруари 1957 г. в Мансфийлд, Мисури.[2][6] Погребана е в гробището в Мансфийлд до съпруга си. Дъщеря им Роуз Лейн е погребан до тях след смъртта ѝ през 1968 г.[4]
След смъртта на Лора Инголс Уайлдър, притежанието на фермата „Роки Ридж“ преминава към фермера, който по-рано е купил имота под договор за доживотен лизинг. Местното население организира дружество с нестопанска цел, за да закупи къщата и територията ѝ за използване като музей. Със съдействието и финансовата помощ на Роуз Лейн къщата е закупена и превърната в музей, като Роуз Лейн дарява много от вещите на родителите си.[4]
През 1970-те и началото на 1980-те години, е направен телевизионният сериал „Малка къща в прерията“, който е свободно базиран на книгите от поредицата „Малката къща“ и е с участието на Мелиса Гилбърт като Лора и Майкъл Ландън като баща ѝ Чарлз Инголс.[3][5][6]
Заради популярността на произведенията на Лора Инголс Уайлдър и телевизионния сериал са направени мемориални музеи в Пепин, Уисконсин, в Уолнът Гроув, Минесота, в Бър Оук, Айова, в Индепендънс, Канзас, и в Де Смет, Южна Дакота.[4]
През 2014 г. „South Dakota Historical Society Press“ издава книгата „Pioneer Girl: The Annotated Autobiography“, която включва първоначалния опит на Лора Уайлдър (1929 – 1930) да запише мемоари за живота си. Тя и дъщеря ѝ опитват безуспешно да го публикуват, тъй като текстът включва насилствени и разстройващи инциденти, пропуснати в историите, с които тя става известна. Нейната кореспонденция в периода 1894 – 1956 г. е публикувана през 2016 г. като „The Selected Letters of Laura Ingalls Wilder“.[5]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Laura Ingalls Wilder в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|