Лоран Фабиюс

Лоран Фабиюс
	Лоран Фабиюс
френски политик
Роден	20 август 1946 г. (78 г.) Париж, Франция
Учил в	Екол нормал (Париж); Национално училище за администрация; Институт за политически изследвания
Политика
Партия	Социалистическа партия
Семейство
Съпруга	Франсоаз Кастро
Деца	Томас Фабиюс
Уебсайт	Страница в IMDb
	Лоран Фабиюс в Общомедия

Лоран Фабиюс (на френски: Laurent Fabius, роден на 20 август 1946 г., Париж) е френски политик, 159-и министър-председател на Франция (1984-1986), член на Френската социалистическа партия. Най-младият министър-председател на Петата република – 37-годишен.

Биография

Произхожда от семейство на богати евреи-ешкенази, търговци на изкуство.

Член на Националното събрание

След завършване на едно от най-престижните висши училища на Франция – Висшата административна школа, Фабиюс работи в Държавния съвет. През 1978 г. влиза в Националното събрание като член на Социалистическата партия (ФСП). По-късно влиза в близкия кръг на социалистическия лидер Франсоа Митеран.

В правителството

Когато Митеран е избран за президент през 1981 г., Фабиюс става финансов министър, а след 2 г. – министър-председател.

Застъпва се за нов френски социализъм и открита пазарна икономика. Излиза в оставка след поражението на социалистите на парламентарните избори през 1986 г.

Избран е за първи секретар на ФСП на конгресите през 1988-1990 г. През 1988 г. на 41 г. става най-младият председател на Националното събрание.

През 1992 г. става първи секретар на ФСП, но си тръгва след тежкото поражение на парламентарните избори през 1993 г.

Лоран Фабиюс е символ на модерния френски социализъм, но неговото политическо име силно пострадва след скандал със заразени със СПИН. Въпреки че е оправдан в съда, общественото мнение смята, че е замесен в скандала и носи отговорност.

Отново става председател на Националното събрание през 1997 г., а през 2000-2002 г. е министър на икономиката в кабинета на Лионел Жоспен. След излизането на Жоспен от политиката Фабиюс безуспешно се опитва да стане секретар на ФСП. След като заявява, че е изменил на своите възгледи, отива в лявото крило на партията.

Фабиюс оглавява лагера на социалистите, които са против ратификацията на Европейската конституция, но на 1 декември 2004 г. ФСП се обявява за нея. Поради това Фабюс преминава в лагера на противниците на Конституцията и се счита за лидер на движението. Когато французите гласуват против Европейската конституция на референдума през 2005 г., му предлагат да остане в партията, но го лишават от длъжност в Националния изпълнителен комитет.

През 2007 г., заедно със Сеголен Роаял и Доминик Строс-Кан, Фабюс претендира за кандидат-президент от ФСП, но при изборите губи от тях.

Политическа кариера

Правителство

министър-председател (1984-1986)
министър на бюджета (1981-1983)
министър на промишлеността и технологиите (1983-1984)
министър на икономиката, финансите и промишлеността (2000-2002)
министър на външните работи (2012-...)

Европейски парламент

член на Европейския парламент (1989-1992, оставка)

Национално събрание

председател (1988-1992 – оставка, 1997-2000 – министър)
член (1978-1981 – министър, 1986-2000 – министър)

Награди

офицер на Националния орден на Квебек
орден „Звездата на Румъния“

Семейство и личен живот

Има 2 сина от бившата си съпруга – продуцентката Франсоаз Кастро.

Фабиюс, несъстоял се съперник на Никола Саркози на изборите през 2007 г., известно време е в близки отношения с модела Карла Бруни – сегашната съпруга на Саркози. ^[1]

Библиография

La France inégale (1975)
Le Cœur du futur (1985)
C’est en allant vers la mer (1990)
Les Blessures de la vérité (1995): prix du livre politique en 1996
Cela commence par une balade (2003)
Une certaine idée de l’Europe (2004)
La Reconstruction de la gauche ?, avec Alain Finkielkraut, Forum Libération de Grenoble, sur CD audio (2008)
Le Cabinet des douze (2010) – Prix Montaigne de Bordeaux (2011)

Източници

↑ Peter Allen. Carla Bruni had 'brief but passionate' affair with France's new foreign minister // telegraph.co.uk, 17 май 2012. Посетен на 1 януари 2013. (на английски)

Външни препратки

[1] Peter Allen. Carla Bruni had 'brief but passionate' affair with France's new foreign minister // telegraph.co.uk, 17 май 2012. Посетен на 1 януари 2013. (на английски)

[1]