Лоренцо Чибо

Лоренцо Чибо
I. граф на Ферентило II.съмаркграф на Маса
Лоренцо Чибо (портрет от Пармиджанино, 1524)
Роден	20 юли 1500 г. Генуа, Генуезка република
Починал	14 март 1549 г. (48 г.) Пиза, Флорентинско херцогство
Погребан	Катедрала на Маса
Религия	Католицизъм
Управление
Период	I. 25 юли 1519 – 14 март 1549 II. 21 март 1530 – 26 септември 1541
Предшественик	I. Франческето Чибо II. Ричарда Маласпина (маркграфиня)
Наследник	I. и II. Ричарда Маласпина
Други титли	губернатор и кастелан на Сполето капитан на гвардията на Апостолически дворец в Орвието вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано губернатор на Витербо губернатор на Пиза генерал на Папската армия генерален командващ на Папската армия
Герб
Семейство
Род	Чибо
Баща	Франческето Кибо
Майка	Мадалена де Медичи
Братя/сестри	Лукреция Чибо Клариса Чибо Иноченцо Чибо Елеонора Чибо Катерина Чибо Иполита Чибо Джовани Батиста Чибо
Съпруга	Ричарда Маласпина
Деца	Елеонора Чибо-Маласпина Джулио I Чибо-Маласпина Алберико I Чибо-Маласпина Отавио Чибо-Маласпина Джулия Чибо-Маласпина Извънбр.: Отавио Чибо-Маласпина Джулия Чибо-Маласпина
Лоренцо Чибо в Общомедия

Лорèнцо Чѝбо (на италиански: Lorenzo Cybo; * 20 юли 1500, Сампиердарена (днес в Генуа), Генуезка република; † 14 март 1549, Пиза, Флорентинска република) от фамилията Чибо е граф на Ферентило (1519 – 1549), губернатор и кастелан на Сполето (23 декември 1519), капитан на гвардията на Апостолически дворец в Орвието (11 ноември 1527), вечен губернатор на Ветрала, Монтеджове и Джано (1529), губернатор на Витербо (1532), губернатор на Пиза (1534), генерал на Папската армия (1520), генерален командващ на Папската армия (22 юни 1530). Приема фамилията Чибо-Маласпина през 1520 г.^[1]

Произход

Той е вторият син на Франческето Чибо (* 1449, † 1519), незаконен син на папа Инокентий VIII и неаполитанска благородничка, и на съпругата му Мадалена де Медичи (* 1473, † 1519), дъщеря на Лоренцо де Медичи и на Клариса Орсини, и сестра на папа Лъв X. Има двама братя и пет сестри:

• Лукреция (* 1489, † 1492)
• Клариса (* 1490, † 1492)
• Иноченцо (* 1491, † 1550), кардинал, архиепископ на Сейнт Андрюс и Единбург (1513 – 1514), Генуа (1520), Безие (1536) и Месина (1538), епископ на Марсилия (1517 – 1530), Алерия (Корсика) (1518 – 1519), Вентимиля (1519 – 1519), Торино (1520 – 1548), Волтурара (1526 – 1526), Мариана и Аячо (Корсика) (1531 – 1531), Тропеа (1538 – 14 1538), папски легат в Болоня (1523), губернатор и регент на Флоренция (1532 – 1533), регент на Маса и Карара (1547).
• Елеонора (* 1499, † 1557), бенедиктинска монахиня, игуменка на манастира „Санта Мария“ в Генуа
• Катерина (* 1501, † 1557), херцогиня на Камерино като съпруга на Джовани Мария Да Варано
• Иполита (* 1503, † 1503), маркиза на Колорно, графиня на Каяцо и господарка на Бобио като съпруга на Роберто Амброджо да Сансеверино
• Джовани Батиста (* 1505, † 1550), епископ на Марсилия (12 януари 1530), абат комендатор на „Сан Сиро“ в Генуа (1529).

Биография

На 25 юли 1519 г. наследява от баща си феода Ферентило в Папската държава и го управлява до смъртта си, макар че предпочита да го прави от Рим чрез викарий.

През 1524 г. известният художник Пармиджанино му рисува портрет (днес в Statens Museum For Kunst, Копенхаген), който подчертава фините му черти и красивия външен вид: Лоренцо е на 24 години и е командир на Папската гвардия.

След престой във френския двор е губернатор на Сполето от 1524 г., а от 1530 г. е генерален командир на Папската държава благодарение и на влиятелната позиция в Римската курия на брат му Инокентий.^[2]

Съпругата му има характер, определен като „горд и извратен“, което е в основата на многобройни семейни разногласия, кулминирали в трагичното събитие със смъртта на техния син Джулио. Ричарда получава императорско разрешение на 21 март 1530 г. да свърже Лоренцо с управлението на маркиза. През 1541 г. властната жена отменя неговото сърегентство, предвид факта че Чибо почти винаги остава в Рим, отдаден на удоволствията от живота, вместо да сътрудничи в управлението на малката държава.^[3]

Умира в Пиза през 1549 г. на 49-годишна възраст. Скулпторът от Пиетрасанта Стаджо Стаджи извайва за него великолепен саркофаг с лежаща фигура, който все още може да се види днес в криптата на Катедралата на Маса. Най-големият му син Джулио (през 1573 г.) и съпругата му Ричарда са погребани в гробницата по волята на по-малкия му син Алберико I.^[4]

В Графство Ферентило той е наследен от сина си Алберико I, който през 1553 г. също поема управлението от майка си, със задължението да добави това на Маласпина към естественото си фамилно име.^[5]

Брак и потомство

∞ 14 май 1520 за Ричарда Маласпина (* 1497 в Маса, Маркграфство Маса, Сеньория Карара, Монета и Авенца; † 15 юни 1553 в Бани ди Лука, пак там), маркиза на Маса, господарка на Карара, дъщеря на Антонио Алберико II Маласпина, маркиз на Маса, господар на Карара, и на Лукреция д'Есте.^[6] От нея има двама сина и една дъщеря:

• Елеонора Чибо-Маласпина (* 10 март 1523 в Маса, † 22 февруари 1594 във Флоренция), ∞ 1. 30 януари 1543 в Карара за Джан Луиджи Фиески (* 1522, † 1547), граф на Лаваня 2. 1 октомври 1549 във Флоренция за Джанлудовико „Киапино“ Вители (* 1520, † 1575), маркиз на Четона;
• Джулио Чибо-Маласпина (* 1525 в Рим, † 18 май 1547 в Милано, обезглавен), маркиз на Маса и господар на Карара, полковник на френската войска, ∞ март 1546 в Генуа за Перета Дория (* 1526 в Пели, † 1591 в Лоано), дъщеря на Томазо Дория, патриций на Генуа, братовчед на Андреа Дория
• Алберико I Чибо-Маласпина (* 1534, † 1623), маркиз на Маса и господар на Карара (16 май 1553 – 1623) и от 1568 г. маркграф на Карара, княз на Маса и маркиз на Карара (23 август 1568), граф (май 1566) и маркиз (1569) на Айело, барон на Падули (септ. 1566), граф на Ферентило (1549), господар на Монтелеоне (12 юни 1562 - април 1565); ∞ 1. февруари 1552 в Рим за Елизабета дела Ровере (* 1529, Урбино; † 6 юни 1561, Маса), трета дъщеря на Франческо Мария I дела Ровере, първият херцог на Урбино, и на съпругата му Елеонора Гондзага. 2. 16/17 февруари 1563 в Рим за Изабела ди Капуа (* 1546 в Молфета, † 14 януари 1575 в Маса), дъщеря на Фердинандо ди Капуа, херцог на Термоли.

Има и две извънбрачни деца:

• Отавио Чибо-Маласпина († сл. 1580, Рим), доктор по право
• Джулия Чибо-Маласпина (* ок. 1535 в Рим, † 1591 в Генуа), ∞ 1552 в Генуа за Николо Грималди (* 1524 в Генуа, † 1593 пак там), княз на Салерно, херцог на Еболи, маркиз на Диано и граф на Рапало

Източници

• Cybo, Lorenzo, marchese di Massa e conte di Ferentillo, Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2011
• Franca Petrucci, CIBO, Lorenzo, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 25, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981
• Leone Tettoni e Francesco Saladini, La famiglia Cibo e Cybo Malaspina, Massa, Palazzo di S. Elisabetta, 1997
• Franco Bonatti, Massa ducale, con contributi di Giancarlo e Nicoletta Salvatori e Marzia Ratti Carpenzano, Pisa, Giardini,stampa, 1987
• Apparati della Vita di Benvenuto Cellini, edizione a cura di Ettore Camesasca, Classici Bur, Milano 2007, prima edizione 1985
• Carlo Favetti, Ferentillo segreta... Storia di un Principato, Terni, Stampa Tipolito Visconti, 2005
• Paolo Pelù e Olga Raffo (a cura di), Il feudo di Ferentillo nel tempo di Alberico 1. Cybo Malaspina (1553-1623), Modena, Aedes Muratoriana, 2009

Бележки

1. Giovanni Battista // Посетен на 16 август 2022.
2. P.Pelù-O.Raffo p.28..
3. L.Tettoni-F.Saladini,1997 p.7..
4. C.Favetti p.59..
5. P.Pelù-O.Raffo p.30..
6. Cybo 2, genealogy.euweb.cz

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lorenzo Cybo в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​