Лорицефери

Лорицефери
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
(без ранг):Ecdysozoa
тип:Лорицефери (Loricifera)
Научно наименование
Kristensen, 1983
Лорицефери в Общомедия
[ редактиране ]

Лорицеферите (Loricifera, от латински: lorica – броня, корсет; fere – нося) са тип микроскопични морски седиментно-живеещи животни. Включва двадесетсет и два, описани вида, в осем рода.[1][2] Независимо от тези, описани видове, съществуват около 100, които са били събрани, но все още не са описани.[1] Техният размер варира от 100 микрона до около един милиметър.[3] Характеризират се със защитно външно сакче, наречено lorica. Техните местообитания са пространствата между морския чакъл, за който те се захващат. Прикрепят се доста здраво за субстрата и по този начин са останали дълго неоткрити.[2] Типът е бил открит през 1983 г. от Райнхард Кристенсен, в Росков, Франция.[4] Лорицеферите са сред новооткритите групи на същинските многоклетъчни Eumetazoa.[5] Първият образец е събран през 1970 г., но е описан по-късно през 1983 г.[5] Обитава всякакви дълбочини, в различни видове седиментни и във всички географски ширини.[2]

Морфология

[редактиране | редактиране на кода]

Лорицеферите имат глава, уста и храносмилателна система, както и lorica. Подобната на броня lorica се състои от защитна външна обвивка. Нямат кръвоносна или ендокринна система. Много от ларвите са ацеломни, а някои възрастни са псевдоцеломни или остават ацеломни.[5] Развитието като цяло е пряко, въпреки че има така наречените Хигинс-ларви, които се различават от възрастните в някои отношения. Лорицеферите са разделнополови животни. При някои съществува много сложен и пластичен жизнен цикъл, който включва също етап с различни форми на партеногенетично възпроизвеждане.[1] Не са установени фосилни форми.

Класификация

[редактиране | редактиране на кода]

Тип Лорицефери

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Gad, G. 2005. Successive reduction of the last instar larva of Loricifera, as evidenced by two new species of Pliciloricus from the Great Meteor Seamount (Atlantic Ocean). Zoologischer Anzeiger. 243: 239 – 271.
  2. ↑ а б в Ruppert, Edward E., Richard S. Fox, and Robert D. Barnes. Invertebrate Zoology. 7th ed. Toronto: Brooks/Cole – Thomson Learning, 2004. 776.
  3. ↑ Heiner, I. 2005. Preliminary account of the loriciferan fauna of the Faroe Bank (NE Atlantic). Biofar Proceedings 2005: 213 – 219.
  4. ↑ Heiner, I., Kristensen, R.H. 2005. Two new species of the genus Pliciloricus (Loricifera, Pliciloricidae) from the Faroe Bank, North Atlantic. Zoologischer Anzeiger. 243: 121 – 138.
  5. ↑ а б в Kristensen, R.M. 2002. An Introduction to Loricifera, Cycliophora, and Micrognathozoa. Integrative and Comparative Biology. 42: 641 – 651.