Лотос

Лотос
Класификация
надимперия:Биота (Biota)
надцарство:Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:Diaphoretickes
надцарство:Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:Висши растения (Embryophytes)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):mesangiosperms
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Чинароцветни (Proteales)
семейство:Лотосови (Nelumbonaceae)
род:Лотос (Nelumbo)
Научно наименование
Adans., 1763
Лотос в Общомедия
[ редактиране ]

Лотос (Nelumbo) е род водни растения от семейство Лотосови (Nelumbonaceae). Единствен род в семейството. Има два вида, единият разпространен в Азия, другият в Северна Америка.

В историята

[редактиране | редактиране на кода]
  • В Древен Египет с образа на лотоса са се свързвали творението, раждането и Слънцето като източник на живота. Лотосът е цвете, което е свещено за древните египтяни. Той е символ на красотата, чистотата, стремежа към светлина и по-добър свят. Изображението на лотос се среща в цялото египетско изкуство — като се започне с лотосовидните капители на храмовите колони и се завърши с тоалетните съдове и накитите.
  • В Китай лотосът се е почитал като свещено растение още преди разпространението на будизма. Олицетворява чистота и целомъдрие, плодородие и свята сила. Според древните китайци, на западното небе, в лотосовия рай се намира лотосовото езеро.[1]
  • В Древна Индия лотосът символизирал творческата сила, сътворението на света. В него виждали символ на Вселената, изображение на земята, която плува, подобно на цвета, по повърхността на океана. Разтворената чашка на цветето, разположена по средата, е планината на боговете Меру.[2]
  • Лотосовата ступа е известен вид ступа – постройка с конусовидна или пирамидална форма, разпространена в будизма.

Видове

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

На лотоса е наречена улица в квартал „Горна баня“ в София (Карта).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Мифы народов мира онлайн, архив на оригинала от 26 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090726065637/http://www.edic.ru/myth/art_myth/art_13102.html, посетен на 7 юни 2009 
  2. ↑ Дж. К. Купър. Енциклопедия на традиционните символи. Изд. Петър Берон. София, 1993, стр. 120.