Лудвик Куба Ludvík Kuba | |
чешки художник и фолклорист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 ноември 1956 г.
|
Погребан | Чехия |
Семейство | |
Подпис | |
Лудвик Куба в Общомедия |
Лудвик Куба (на чешки: Ludvík Kuba, изписване до 1945 година: Лудвигъ Кубасъ) е чешки фолклорист, писател и художник. Почетен професор в Академията за изящни изкуства в Прага. Представител е на късния импресионизъм и колекционер на народни песни.
Лудвик Куба е роден на 16 април 1863 година в Подебради, тогава в Австрийската империя, днес в Чехия. Започва да свири на орган и взима частни уроци от Бохуслав Шнирх и Карел Либшер. Приет е в Академията за изящни изкуства и учи в студиото на Макс Пирнер (1891 – 1893). После учи в парижката Aкадемия „Жулиан“ (1893 – 1895) и в училището на Антон Ажбе в Мюнхен (1895 – 1904).
Посвещава се на рисуване и събиране на народни песни. Стилът му е повлиян от импресионизма и рисува предимно пейзажи, като най-много обича Южна Бохемия, и портрети (например Йозеф Сватопулк Махар) и натюрморти (например Червени бегонии). Носител е на чешки и международни награди.
Събира песни от славянските страни и издава специален том, наречен „Македонски песни“. Куба изтъква българския характер на македонските песни, с което си навлича омразата на сръбските власти. Член е на Македонския научен институт.[1]
Лудвик Куба умира на 30 ноември 1956 година в Прага.
Изучава музикалната култура и обичаи на славянските народи. Събира голяма колекция от славянски песни, която издава в 15-томния труд „Slovanstvo ve svých zpěvech“. Издава отделни трудове за музикалната култура на Лужица, Чехия, Македония, Босна и Далмация. В резултат на пътуванията си издава отделните музикални сборници „Čtení o Lužici“, „Čtení o Starém Srbsku“, „Čtení o Makedonii“, „Čtení o Dalmácii“, „Čtení o Bosně a Hercegovině“.
През 1886 г. посещава за първи път Лужица, а после пътува дотам още три пъти – през 1903, 1922 и 1923 г. След пътуванията си създава множество творби, посветени на лужицката култура и личности.
През 1925 – 1927 г. посещава Вардарска и Егейска Македония, където пребивава около година и половина. В резултат на престоя си издава сборника „Македонски песни“. В предговора към него той пише, че македонците са българи, езикът, на който говорят, е български, песните, които пеят, са също български. Сборникът е посрещнат изключително остро от официалните правителствени кръгове в Белград, които по това време се опитват да убедят света, че народният фолклор в Македония е „сръбски“.[2]
Също така се занимава в съставянето на колекции от китайска и японска живопис, част от които се съхранява в Прага в Музея на азиатските, африканските и американските култури.
|