Луи Арагон

Луи Арагон Louis Aragon
френски поет и писател
Роден	3 октомври 1897 г. Париж, Франция
Починал	24 декември 1982 г. (85 г.) Париж, Франция
Погребан	Сент Арну ан Ивлин, Франция
Националност	Франция
Литература
Псевдоним	Arnaud Saint Romain,[1] Arnaud de Saint-Roman,[1] François la Colère,[1] Témoin des martyrs,[1] Albert de Routisie
Период	1920 – 1971 г.
Жанрове	Поезия, проза
Направление	Дадаизъм, сюрреализъм
Течение	Дадаизъм, Сюрреализъм
Известни творби	„Приключенията на Телемах“ (1922) „Селянинът от Париж“ (1926) „Очите на Елза“ (1942) „Орелиен“ (1944) „Незавършен роман“ (1956)
Награди
Семейство
Баща	Луи Андрийо
Съпруга	Елза Триоле
Уебсайт	Страница в IMDb
Луи Арагон в Общомедия

Луи Арагон (на френски: Louis Aragon), роден Луи-Мари Андрийо (на френски: Louis-Marie Andrieux) е френски поет, редактор, журналист и романист, представител на дадаизма и сюрреализма, член на Гонкуровската академия. Той е деятел на Френската комунистическа партия и носител на Ленинска награда за мир (1957 г.). Мъж е на френската преводачка и писателка Елза Триоле.

От 50-те година на 20 век насам много от неговите стихотворения са превърнати в музика и изпети от Лео Фере и Жан Фера, което позволява на широката публика да се запознае с творчеството му. Заедно със съпругата си са една от емблематичните двойки на френската литература от 20 век.

Биография

Ранни години

Луи Арагон е роден по всяка вероятност на 3 октомври 1897 година в Париж. Той е извънбрачно дете на политика Луи Андрийо, бивш депутат и бивш префект на полицията в Париж, потомък на богато протестантско семейство. Майка му, Маргарит Тука, католичка от средната класа е седемнадесетгодишна, когато го ражда. Андрийо не признава официално сина си, който дълго време го смята за свой кръстник. Арагон е отгледан от баба си по майчина линия.

Луи Арагон е роден на място, което не е известно със сигурност: най-вероятно Париж, но може би Ньой сюр Сен, цитиран от някои източници, или Тулон (място, където бременната му майка се оттегля, за да „скрие това нещастие“)^[2] Той израства заобиколен от жени. Името „Арагон“ е избрано от Луи Андрие при декларацията за раждането на детето в памет на Арагон, известен като посланик в Испания. За да се запази честта на майчиното семейство, произтичащо от Масилон, и това на префекта, детето се представя като едновременно осиновен син на баба си по майчина линия Клер Тука, брат на майка му и кръщелник на баща му. Творчеството на Луи Арагон ще отрази тайната рана, че не е бил признат от баща си, тридесет и три години по-възрастен от майка му.

Луис Арагон учи в училището Сент Пиер в Ньой сюр Сен, където е заедно с братята Жак Превер и Пиер Превер, след което продължава обучението си в Лисе Карно.

Мобилизиран е през Първата световна война, на фронта той преживява гледката на ранената плът, насилието, ужаса, от който човек никога не се възстановява напълно, но който се появяваа отново в творчеството му и който е в основата на бъдещи ангажименти. Той получава военен кръст и остава мобилизиран две години в окупирания Рейнланд.

Начало на литературна дейност

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

След края на Първата световна война Арагон се включва в движението на дадаизма, а през 1924 година е сред основателите на групата на сюрреалистите, заедно с Андре Бретон и Филип Супо. Заедно с други сюрреалисти той симпатизира на Френската комунистическа партия и в началото на 1927 година става неин член, като остава комунист до края на живота си.

Скъсване със сюрреализма

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1933 година Луи Арагон започва редовно да пише за рубриката „Новини накратко“ във вестника на Френската комунистическа партия „Юманите“. Придържа се към официалната политика на партията и през 1935 година остро критикува Бретон, който защитава свързвания с Лев Троцки руски писател и революционер Виктор Серж.

40-те години

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Поезията му е вдъхновявана от любовта към съпругата му – Елза Триоле, снаха на Владимир Маяковски. През Втората световна война заедно с поетите Пол Елюар, Жан Превост, Жан-Пиер Росне и др. взема активно участие в антинацистката Съпротива.

Следвоенен период

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1957 г. получава Ленинска награда за мир от съветското правителство.

Последни години

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Луи Арагон.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

След смъртта на съпругата си на 16 юни 1970 г. Арагон публично оповестява, че е бисексуален, заживява с поета Мишел Ларивиер, и взема участие в гей паради.^[3][4] Умира на 24 декември 1982 г. в Париж.

Източници

1. jn19981000131 // Посетен на 30 август 2020 г.
2. Schneider, Michel. Le fils caché // 26 април 1997 г.
3. Azérad 2010, с. 296.
4. Stern 2013, с. 25.

Литература

• Azérad, H., Collier, P. Twentieth-Century French Poetry: A Critical Anthology. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2010. ISBN 9780521886420.
• Stern, K. Queers in History: The Comprehensive Encyclopedia of Historical Gays, Lesbians and Bisexuals. Dallas, Texas, USA, BenBella Books, 2013. ISBN 9781935251835.

Външни препратки

• Произведения на Луи Арагон в Моята библиотека