Луиза Мей Олкът Louisa May Alcott | |
Родена |
29 ноември 1832 г.
|
---|---|
Починала |
Бостън, Масачузетс, САЩ |
Погребана | САЩ |
Националност | САЩ |
Учила в | няма |
Работила | писател |
Литература | |
Псевдоним | A. M. Barnard, Flora Fairfield, Flora Fairchild, Tribulation Periwinkle[1] |
Жанрове | готическа литература |
Течение | Аболиционизъм |
Известни творби | „Малки жени“ (1868) |
Семейство | |
Съпруг | няма |
Деца | няма |
Подпис | |
Уебсайт | louisamayalcott.org |
Луиза Мей Олкът в Общомедия |
Луиза Мей Олкът (на английски: Louisa May Alcott) е американска писателка, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.
Луиза е 2-та дъщеря в семейството на американските учители Еймъс Бронсън Олкът и Абигейл Мей Олкът. Родена е в Джърмантаун (днес част от Филаделфия), Пенсилвания. Има 3 сестри: по-голямана Ана Олкът Прат и по-малките Елизабет Олкът и Абигейл Мей Олкът.
Баща ѝ основава начално училище, в което прилага нови методи на обучение. Не след дълго опитът за въвеждане на нови методи в обучението претърпява провал и семейството изпада в пълна нищета. През 1834 г. семейството се мести в Бостън, където Еймъс Олкът се присъединява към клуба на трансценденталистите заедно с Ралф Уолдо Емерсън и Хенри Дейвид Торо и основава ново училище, което също не просъществува дълго.
Семейството се мести от град на град, докато през 1843 година се озовава в Конкорд, щата Масачузетс. То е в окаяно финансово състояние. Баща ѝ е напълно отчаян, а майка ѝ е принудена да наеме ферма и със земеделски труд да изхранва децата им.
Ранното обучение на Луиза включва уроци при Торо, но преди всичко се основава на уроците, които ѝ преподава баща ѝ, както и писатели като Емерсън, Натаниел Хоторн и Маргарет Фулър, които са семейни приятели.
На 20 години Луиза Олкът вече е опитала няколко професии – учителка, социална работничка, бродеристка, домашна прислужница. От време на време пише кратки разкази, за които получава добри хонорари. Дори публикува сборник с разкази за деца – „Цветни измислици“ (1854), написани за Елен Емерсън, дъщеря на Ралф Емерсън.
Когато избухва Гражданската война от 1861 г., младата писателка се записва доброволка в корпуса на медицинските сестри, но само след 6 седмици се разболява от коремен тиф, който уврежда здравето ѝ за цял живот. Докато се възстановява от болестта, Луиза написва серия от кратки разкази за войната, които ѝ донасят огромен успех и много пари. Това я окуражава да напише нова книга, този път роман.
Най-голям успех и световно признание Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“, издаден през 1868 година. Написан само за 6 седмици, романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините Мег, Джоу, Бет и Ейми са ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още 3 книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886).
Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра Мей умира, Луиза поема грижата за 2-годишната ѝ дъщеря Луиза Мей Найрикър (Лулу). През следващите години Луиза става защитничка на правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена, регистрирана да гласува в град Конкорд, щ. Масачузетс.
Въпреки влошеното си здраве Олкът пише до края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от инсулт.[2] Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.
Други
|