Лука Бекавац Luka Bekavac | |
Роден | 1976 г. |
---|---|
Професия | писател, журналист, преводач, музикант |
Националност | Хърватия |
Активен период | 2010 – |
Жанр | драма, криминален роман, документалистика |
Известни творби | „Вилево“ |
Награди | награда за литература на ЕС |
Лука Бекавац (на хърватски: Luka Bekavac) е хърватски журналист в областта на културата и редактор, музикант, преводач и писател на произведения в драма, научна фантастика, криминален роман и документалистика.
Лука Бекавац е роден през 1976 г. в Осиек, Хърватия, СФРЮ. Следва сравнителна литература и философия във Философския факултет на Загребския университет, който завършва през 2002 г. и получава там докторска степен през 2012 г. От 2006 г. работи в катедрата по сравнителна литература на университета, където преподава курсове по съвременна литературна теория. В своята научна дейност се занимава с теориите след структурализма, постмодернизма в литературата и културата, съвременната спекулативна литература и културологията.[1][2][3][4][5][6]
По време на следването си, с колегата си Тома Бачич стартират електроакустичния и гличпоп дует Jeanne Frémaux, който е проект за експериментална музика. Участват в музикални фестивали и издават албуми по издателския проект на клуб „MaMa” за отворено съдържание EGOBOO.bits и др.[1][3][4]
От студентските си години публикува статии и преводи в списанията Zarez, Quorum, Tvrđa, Književna revija, Gordogan и 15 dana, и участва в предаванията на Третата програма на Хърватското радио и радио 101. В периода 2004 – 2006 г. е член на редакционния съвет на списание Quorum.[1][2][3][4][5][6]
Първият му роман „Дрян“ (Drenje) е издаден през 2011 г. Той е експериментален роман, опит за създаване на различна литература. Номиниран е за няколко регионални награди.[1][2][3][4][5][6]
През 2013 г. е издаден романът му „Вилево“. Той е роман за паметта, травмата и транскомуникацията. Съставен е от три напълно разнородни части: „Август“, „След полунощ“ и „Маркович“ – първият представлява четири монолога на девойката Теа живееща с по-голямата си сестра Елиза в изоставена къща във Вилево, недалеч от Осиек, през 2109 г., втората част е диалог на двете сестри с трима неизвестни събеседници, а третата част е доклад от 1947 г. за паравоенните радиовръзки, описващ как трима нелегални водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 г. и по необясним начин установяват връзка с двете сестри, вероятно същите Теа и Елиза. Романът получава наградата „Янко Полич Камов“, наградата HAZU на Хърватската академия за наука и изкуство и получава наградата за литература на Европейския съюз за 2015 г.[1][2][5][6]
Романът му „Полицейски час: предчувствия, спомени“ (Policijski sat: slutnje, uspomene) от 2015 г. получава наградата „Йосип и Иван Козарац“ за книга на годината.[2][3][5][6]
В своята литературна дейност прави преводи на книги от Мартин Еймис, Джонатан Франзен, Наоми Клайн, Александър Хемон и други. Автор е на есета за постжанровата и експериментална музика и на литературно-теоретични научни статии.</ref>[3][4][5][6]
Лука Бекавац живее със семейството си в Загреб.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luka Bekavac в Уикипедия на хърватски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|