Лумбини

Лумбини
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраLumbini
РегионАзия и Океания
МестоположениеРупандехи, Непал
Типкултурно
Критерииiii, vi
Вписване1997 г.  (Неизвестна сесия)
Площ1,95 ha
Буферна зона22,78 ha
27.4814° с. ш. 83.2758° и. д.
Местоположение в Непал
Лумбини в Общомедия

Лумбини (на санскрит: लुम्बिनी – „прекрасната“) е будистко поклонническо място в района Рупандехи в Непал.[1]

Това е мястото, където царица Маядеви ражда Сидхарта Гаутама, който като Буда Гаутама основава будистката традиция. Буда е живял приблизително между 563 и 483 г. пр.н.е. Лумбини е сред 4-те магнетични места за поклонение, които заемат основно място в живота на Буда (останалите са в Кушинагар, Бодх Гая и Сарнатх).

Лумбини е място, където Буда е живял до 29-годишната си възраст. В Лумбини има редица храмове, включително храма Маядеви, както и други в процес на изграждане. Също така тук се намира и Пушкарини или Свещеното езеро, където майката на Буда ритуално се изкъпала преди раждането му и където той взел първата си баня, както и останките от двореца Кипалавасту. На други места в близост до Лумбини, по-рано буди, според традицията, родени, постигнали крайното пробуждане и накрая се отказали от земната си форма.

По времето на Буда

[редактиране | редактиране на кода]

Когато Буда бил жив Лумбини се намирало между Кипалавасту и Девадаха в Непал[2] В Лумбини се ражда Буда[3].

Колона сега показва мястото на цар Ашока при посещението му в Лумбини. Според надписа върху колоната тя е поставена там от хората, които тогава са отговаряли за парка, за да увековечат посещението на Ашока и неговите дарове[4]. Паркът преди това се казвал Руминдеи и е бил на 2 мили северно от Бхагаванпура.

В Нипата сутра се казва, че Буда е роден в селото на клана на Шакиите н Лумбинея Джанапада. Буда пребивава в Лумбинава по време на посещението си в Девадаха и там проповядва Девадаха Сутра[5].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ = INTRODUCTION TO LUMBINI[неработеща препратка]
  2. ↑ Lumbini // Victoria and Albert museum. Архивиран от оригинала на 2011-01-08. Посетен на 26 март 2011.
  3. ↑ J.i.52, 54; Kvu.97, 559; AA.i.10; MA.ii.924; BuA.227; Cv.li.10, etc.
  4. ↑ See Mukerji: Asoka, p.27; see p.201f for details
  5. ↑ MA.ii.810