Лунен кораб

Лунен кораб Лунный корабль
Данни за кораба
Функция	кацане на Луната
Производител	ОКБ – 1
Страна	СССР
Производителност
Операционен живот	2 денонощия
Екипаж	1 човек
Размери
Височина	5,80 m
Диаметър	4,50 m
Обем	5 m³
Маса	6525 kg
Лунен кораб в Общомедия

Лунен кораб (на руски: Лунный корабль или съкр. ЛК), производствен индекс 11Ф94 – спускаем апарат на пилотирания експедиционен комплекс Н-1 - Л3, разработен от ОКБ - 1 (Опитно Конструкторско Бюро - 1) с ръководител Сергей Корольов в рамките на съветската лунна програма.

История

Разработването на лунен десантен модул в СССР стартира през 1964 г. (повече от две години забавяне в сравнение със САЩ) в конструкторското бюро на Сергей Корольов. Дискутират се няколко проекта. Конструкторите избират схема еднаква с тази на лунния модул (ЛМ) на космическия кораб Аполо. Съществуват и някои конструктивни различия между двата спускаеми апарата.

Конструкция

Сравнение на ЛК с американския ЛМ на Аполо

Лунния кораб (ЛК) се състои от херметическа кабина за космонавта, отсек с двигателите за ориентация и пасивен агрегат за скачване, приборен отсек и ракетен блок Е. Електроснабдяването на ЛК се осъществява от химически акумулатори монтирани в приборния отсек. Системата за управление е дублирана: автоматична с бордова ЕИМ и ръчна, позволяваща на космонавта да избира самостоятелно мястото си на кацане, наблюдавайки лунната повърхност през специален илюминатор. ЛК има четири опори с амортисьори, които погасяват излишната вертикална скорост при прилуняване. Разликата с американския ЛМ е в размерите (ракетата - носител Н-1 е с по-малка товароподемност от Сатурн V), поради което кацащия космонавт е сам, за разлика от американските му колеги, които са двама. Пак по същата причина ЛК е лишен от трансферен тунел и преминаването на космонавта в орбиталния кораб Л3 става през открития космос. За допълнителна сигурност се предвижда изстрелване на резервен лунен кораб ЛК – Р един месец преди пилотирания полет. Този резервен кораб ще служи едновременно и като радиомаяк за улесняване на навигацията на пилотирания кораб.

Изпитателни полети

ЛК лети три пъти в безпилотен вариант Т2К на ниска околоземна орбита. Извеждан е с помощта на ракета-носител Союз:

• Космос 379 – 24 ноември 1970 г.;
• Космос 398 — 21 февруари 1971 г.;
• Космос 434 – 12 август 1971 г.

Всичките три полета преминават успешно и е взето решение за готовността на лунния кораб за пилотирани полети.

Осъществен е още един полет (Космос 382) с помощта на ракета-носител Протон като лунният кораб е заменен с негов макет – на 2 февруари 1971 г.

Отмяна на проекта

След като САЩ достигат повърхността на Луната още през 1969 г., съветските ръководители се отказват от лунната надпревара. Това решение е продиктувано и от невъзможността за производство на надежден свръхтежък носител и провала на лунната ракета Н-1. Произведени са пет ЛК, които днес се съхраняват в различни авиационни музеи в Русия.

Галерия

• 
  Сравнение на носителите Сатурн V (ляво) и Н-1 (дясно) в мащаб
• 
  Сравнение на космическите кораби Аполо (горе) и Л3 в мащаб
• 
  Сравнение на ЛК (ляво) и ЛМ Аполо (дясно) в мащаб

Вижте също

• Н-1
• Союз 7К-Л3
• Лунна програма на СССР
• Аполо
• Лунен модул
• Тежък междупланетен кораб

Източници

• Mark Franchetti (3 юли 2005). "Russia plans first men on Mars". London: The Times. Посетен на 5 февруари 2008.
• "LK". Encyclopedia Astronautica. Посетен на 15 юли 2009.

Външни препратки

• Изображения ЛК в различных источниках и американском криптоисторическом псевдодокументально-фантастическом фильме Архив на оригинала от 2014-05-03 в Wayback Machine.

Категория:Лунна програма на СССР