Луций Валерий Флак L. Valerius L.f.L.n. Flaccus | |
римски политик | |
Роден |
не по-късно от 139 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 71 г. пр.н.е.
|
Религия | Религия в Древен Рим |
Партия | Оптимати |
Семейство | |
Род | Валерии |
Баща | Луций Валерий Флак,[1][2] Луций Валерий Флак[1][3] |
Майка | неизв. |
Братя/сестри | Луций Валерий Флак[1][2] |
Луций Валерий Флак (на латински: Lucius Valerius Flaccus; † между 73 пр.н.е. и 69 пр.н.е.) е политик на Римската република от началото на 1 век пр.н.е.
Вероятно е син на Луций Валерий Флак (консул 131 пр.н.е.).
Флак е претор през 103 пр.н.е. През 100 пр.н.е. e избран за консул заедно с Гай Марий.[4] През 97 пр.н.е. е цензор заедно с Марк Антоний Оратор и се стреми да увеличи италийските жители с римско гражданство. Той става princeps senatus през 86 пр.н.е. и влиза в партията на Сула. През 82 пр.н.е. изпълнява длъжността на интеррекс и осигурява избора на Сула за диктатор. За тази заслуга е награден с поста magister equitum, а след това не е споменаван в историческите извори. През 69 пр.н.е. за негов приемник като Flamen Martialis e въведен Луций Корнелий Лентул Нигер, така че изглежда най-късно през тази година е умрял.