Любомир Милетич

Любомир Милетич
български езиковед
Роден	14 януари 1863 г. Щип, Османска империя
Починал	1 юни 1937 г. (74 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Карлов университет
Научна дейност
Област	Лингвистика, етнография, история
Учил при	Леополд Гайтлер, Ян Гебауер, Франц Миклошич
Работил в	Софийски университет БАН
Семейство
Баща	Георги Милетич
Майка	Евтимия Милетичева
Братя/сестри	Светозар Милетич
Други роднини	Светозар Милетич (чичо)
Любомир Милетич в Общомедия

Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век. Работи в сферата на езикознанието и особено диалектологията, етнографията и историята. Милетич е сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.^[1][2] В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида. Използва псевдонима Пълния.^[3]

Биография

Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на улица „Шипка“, в София, където той живее от 1920 година до смъртта си

Плочата на дома му

Семейство

Любомир Милетич е роден на 1 януари 1863 година в град Щип.^[4] Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.^[5][6] В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,^[5] между които Велес (1859 – 1861) (където се жени за Евтимия (Евка) хаджи Наумова Попдавова^[7] – от рода на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич^[8]) и Щип (1861 – 1863).^[6]

Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватия, България, Босна и на други места.^[9] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.^[9][10] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.^[11][12] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.^[12]

Образование

В средата на седемдесетте години на XIX век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.^[7][12] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.^[12] В 1882 година в Загреб Любомир Милетич завършва класическата гимназия.^[13][14] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета следва славянска филология в Загреб и Прага, като завършва в 1885 година.^[14]

Учен

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904: Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българска академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„

Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[15]

“

На 4 септември 1958 година вестник „Македонска трибуна“ отпечатва речта на Асен Аврамов при откриване на конгреса на „Македонската патриотическа организация“ (МПО) в която казва следното за професор Милетич: „Професор Любомир Милетич нарече нареждането на Иван Михайлов по повод сърбофилския преврат от 19.05.1934 г. в София венец на героичните дела на ВМРО. Именитият наш професор схвана много правилно от какво политическо и национално значение бе факта, че нито един изстрел не се даде срещу българската войска от хората и съмишлениците на ВМРО. Това бе изрично нареждане на Иван Михайлов.“^[16]

Морският нос Любомир Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич^[17].

Библиография

Изпълнителният комитет на Македонските братства в България. Втори прав Никола Стоянов, втори седнал Иван Каранджулов, трети седнал Любомир Милетич, 30 септември 1919 г.

Корица на „La Macédoine Bulgare“, София, 1918.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Редактор е на поредицата „Материали за историята на македонското освободително движение“ (1925 - 1931), един от най-ценните източници за историята на Вътрешната организация и Илинденско-Преображенското въстание, в която са публикувани спомените на видни войводи и водачи на ВМОРО. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

• Членътъ въ българския езикъ. Загреб, 1887.
• Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ. 1896.
• Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II. Нови влахо-български грамоти отъ Брашовъ // Сборникъ за Народни Умотворения, Наука и Книжнина. София, Държавна печатница, 1896. с. 3 – 152.
• Изследване за българитѣ въ Седмоградско и Банатъ. София, 1897.
• У седмиградскитѣ българи // Български прѣгледъ, год. III, кн. VI. София, 1896.
• Старото българско население въ Сѣвероизточна България. София, 1902.
• Споменъ отъ Рилския манастиръ. София, 1902.
• Das Ostbulgarische (Източнобългарските говори. Виена, 1903. (на немски)
• Старобългарска граматика съ упражнения, образци изъ старобългарскитѣ паметници и рѣчникъ. Шесто издание. София, 1906.
• Коприщенски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVII вѣкъ // Български старини, кн. II. София, 1908.
• Die Rhodopenmundarten der bulgarischen Sprache (Родопските диалекти на българския език). Виена, 1911. (на немски)
• Гръцкитѣ жестокости въ Македония прѣзъ Гръцко-българската война. София, 1913.
• Atrocités grecques en Macedoine pendant la Guerre greco-bulgare. София, 1913. (на френски)
• Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. Второ фототипно издание. София, Културно-просветен клуб „Тракия“ – София, 1989.
• Изъ единъ поменикъ на манастира Прѣчиста (Кичевско) // Списание на Българската академия на науките. София, 1919.
• Два български рѫкописа съ гръцко писмо. 1. Недѣлни поучения отъ XVIII вѣкъ 2. Търлиско евангелие отъ 1861 г. // Български старини, кн. VI. София, 1920.
• Старобългарска граматика съ кратъкъ сравнителенъ огледъ къмъ новобългарския езикъ.
• Мнѣнието на най-виднитѣ слависти за езика на македонцитѣ. Виена, Македонски студентски дружества въ чужбина, 1922.
• Свищовски дамаскинъ. Новобългарски паметникъ отъ XVIII векъ // Български старини, кн. VII. София, 1923.
• Македония и македонскитѣ българи. Второ издание. София, 1925.
• Седмоградскитѣ българи и тѣхниятъ езикъ // Списание на Българската академия на наукитѣ: Клонъ историко-филологиченъ и философско-общественъ, Кн. XXXIII. София, 1926. с. 1 – 183.
• Англия въ историята на македонския въпросъ // Македонски прегледъ, год. II, кн. 1. София, 1926.
• Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ по спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ; съобщава Л. Милетичъ // Материали за историята на македонското освободително движение, Книга VII. София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927.
• Документи за противобългарскитѣ действия на сръбскитѣ и на гръцкитѣ власти въ Македония презъ 1912 – 1913 година. 1929.
• Единството на българския езикъ въ неговитѣ наречия. 1929.
• Къмъ историята на българското аналитично склонение. 1935.
• Една българска Александрия отъ 1810 г. // Български старини, кн. XIII. София, 1936.

За него

• Романски, Ст. Любомиръ Милетичъ. София, Държавна печатница, 1940.
• Мурдаров, Вл. Любомир Милетич. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1987.

Родословие

Миле

Симо Милетич

Светозар Милетич (1826 — 1901)

Георги Милетич (1837 — 1909)

Евтимия Милетичева (1837 — 1909)

Любомир Милетич (1863 — 1937)

Светозар Милетич (1871 — 1913)

Външни препратки

• Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102
• За Милетич в блога на Александър Гребенаров
• Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“, Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81
• Любомир Милетич Архив на оригинала от 2011-08-30 в Wayback Machine. – страница на Тракийско дружество „Антим Първи“
• Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79

Бележки

1. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 322.
3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 293-294.
5. Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
6. Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
7. Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 415.
9. Мулутиновић К., Светозар Милетић, „Нове Европе“, Загреб, 1939, стр. 5 – 6
10. Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7 – 9
11. Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество „Наука и изкуство“, София, 1987
12. Романски (1940), стр. 82 – 83, 85 – 86
13. Мурдаров (1987), стр. 121 – 122
14. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
15. Коларовъ, Н. Д-р Любомиръ Милетичъ // Илюстрация Илиндень 6 (116). Илинденска организация, Юний 1940. с. 1 - 2.
16. Радовски, Александър. Македонският въпрос и Държавна сигурност. Песни за Македония. Велико Търново, Фабер, 2021. ISBN 978-619-00-1311-2. с. 10,13,14.
17. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point