Люлебургас

Люлебургас Lüleburgaz
Люлебургас 41.405556, 27.356944 Люлебургас
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Площ	1018 km²
Надм. височина	89 m
Население	122 635 души (2018) 120 души/km²
Пощенски код	39 000
Телефонен код	(+90)288
МПС код	39
Официален сайт	www.luleburgaz.bel.tr
Люлебургас в Общомедия

Люлебургас или Люлебургаз (на турски: Lüleburgaz; на гръцки: Αρκαδιούπολη, Аркадиуполи) е град в Северозападна Турция във вилаета Лозенград, разположен на 60 километра югоизточно от Одрин, по пътя за Истанбул. Името идва от турската дума „lule“ – лула, с производството на които градът се слави. Населението на Люлебургас е 95 500 жители (2007), а заедно с околностите то наброява 117 606 души. Градът е транспортен и търговски център на предимно селскостопански район, в който се отглежда цвекло, зърно и слънчоглед. Празник на града е Денят на освобождението 8 ноември.

История

Кръщелно от Люлебургаската гръцка община, 1 февруари 1904 година

Превземането на Люлебургас от българската войска по време на Балканската война

Древното име на селището е Бергула (споменавано от българското население и като Беркулен). Византийският император Теодосий I го преименува на Аркадиопол в чест на своя син и наследник Аркадий.^[1] Градът е превзет от войските на Атила по време на неговия поход срещу Византия през 443 година.

През 823 година в Аркадиопол живее Тома Славянина. През 970 година край крепостта се води битка между войските на киевския княз Светослав I, подпомогнати от печенеги и маджари, и византийските войски, водени от Варда Склир.

По време на Османската империя градът се е наричал Бургас от гръцката дума Пиргос (кула).^[2]

По време на Руско-турската война, на 24 януари 1878 година късно вечерта отрядът на генерал Александър Струков разгромява противника при Люлебургас. Според Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година Люлебургас влиза в България, но по Берлинския договор остава в Османската империя.

През Първата балканска война Люлебургас е в югозападната част на района на провеждане на Люлебургаско-Бунархисарската операция (28 октомври – 2 ноември 1912 година). Това е най-кръвопролитното сражение в цялата война. При него българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към Чаталджа.

Според Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година отново е в пределите на България, но след Цариградския договор от 22 септември 1913 година остава в Османската империя.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Люлебургас живеят 15 български патриаршистки семейства, смесени с турци и гърци.^[3]

Забележителности

Архитектурен комплекс, състоящ се от Мехмед Соколи паша джамия, построена през 1539 – 1588 година от Синан; турска баня и хан „Мимар Синан Кервансарай“, градина и мавзолей на Зиндан баба от XIV век. В околностите на Люлебургас и в Лозенград има тракийски могили, долмени и менхири.

Личности

 Основна статия: Люлебургасци

Родени в Люлебургас

• Джахит Ъргат (1915 – 1971), турски киноартист и поет

Починали в Люлебургас

• Борис Мишайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[4]
• Борис Алексиев Тодоров, български военен деец, поручик, загинал през Балканската война^[5]
• Драгомир Рашев Петров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война^[6]
• Илия Колев Братайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война^[7]
• Лазар Пенев Георгиев, български военен деец, капитан, загинал през Балканската война^[8]

Побратимени градове

• Попово, България
• Силистра, България

Други

На Люлебургас е наречена улица в квартал „Подуяне“ в София (Карта).

Бележки

1. Миков, Васил. Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места. София, Печатница „Христо Г. Данов“, 1943. с. 36.
2. Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 26
3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 24
5. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 2, л. 22
6. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 153
7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 155
8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 9, л. 5