Лютикови

Лютикови
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
Научно наименование
Juss., 1789
Обхват на вкаменелости
Лютикови в Общомедия
[ редактиране ]

Лютикови (Ranunculaceae) е семейство покритосеменни растения, включващо около 2500 вида. Разпространени са по целия свят, но се срещат най-често в умерените ширини на Северното полукълбо. Повечето са многогодишни тревисти растения.

Физически характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Листата на лютиковите могат да бъдат прости или по-рядко сложни, разположени последователно или срещуположно, прилистници липсват.

Цветовете на лютиковите растения са двуполови, правилни или по-рядко неправилни, единични или събрани в съцветие грозд или метлица. Околоцветникът е прост или двоен. Състои се от пет (или число, кратно на пет) части. Тичинките са много на брой, подредени са спирално върху цветното легло. Плодниците са прости, на брой са много, пет или един.

Плодовете са най-често мехунка (кукуряк) или орехче (ливадно лютиче).

Използване

[редактиране | редактиране на кода]

Много от растенията в семейството (самакитка, гороцвет, кукуряк) съдържат отровни вещества (протоанемонин, алкалоиди, гликозиди), които се използват в медицината. Други (съсънка, котенце) се отглеждат като декоративни цветя. Някои от лютиковите (планински божур, нарцисоцветна съсънка, златиста кандилка-Aquilegia aurea) са редки растения и са защитени от закона. Лютиковите не се използват за храна от животните, защото съдържат отровни или горчиви на вкус цветни части (както личи от наименованието на семейството).

Някои родове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Ташев, Александър, Коларов, Димитър „Ботаника“ 2007, Дионис, София