„Мавритания“ RMS Mauretania | |
„Мавритания“ по време на изпитанията ѝ, октомври 1907 г. | |
Флаг | Великобритания;[1] |
---|---|
Клас и тип | пътнически кораб клас океански лайнер от типа „Лузитания“;[1] |
Производител | Swan Hunter Ltd. и Wigham Richardson Ltd.;[1] |
Служба | |
Поръчан | 1904 г.; |
Заложен | 18 август 1904 г.;[1] |
Спуснат на вода | 20 септември 1906 г.[1] |
Влиза в строй | 11 ноември 1907 г.;[1] |
Изведен от експлоатация | септември 1934 г.[1], след което и утилизиран в периода 1935 – 36 г.[2]; |
Основни характеристики | |
Пристанище на домуване | Ливърпул;[1] |
Позивна | МКС; |
Организация | „Кунард Лайн“; (Cunard Line);[1] |
Собственик | „Кунард Лайн“ (1907 – 34 г.);[1] „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[1] |
Оператор | „Кунард Лайн“ (1907 – 14 г.);[1] Кралски военноморски сили (1914 – 19 г.);[1] „Кунард Лайн“ (1919 – 34 г.);[1] „Кунард-Уайт Стар Лайн“ (1934 – 35 г.);[1] |
Бруто тонаж | 31 938 БРТ;[1] |
Водоизместимост | 44 640 t (пълна);[5] |
Дължина | 240,8 m;[1] |
Ширина | 28,6 m;[1] |
Газене | 10,1 m;[1] |
Материал на корпуса | стомана;[1] |
Задвижване | 4 парни турбини на компанията Parsons;[1] |
Мощност | 76 000 к.с. или 56,6 MW (1907 г.);[1] 90 000 к.с. или 67,1 MW (1929 г.);[1] |
Движител | 4 гребни винта;[1] |
Скорост | круизна скорост: 25 възела (46,3 km/h);[1] максимална скорост: 28,5 възела (52,8 km/h);[1] |
Екипаж | 812 души;[1] |
Пътниковместимост | 2 165 души:[1] първа класа: 563 души;[1] втора класа: 464 души;[1] трета класа: 1 138 души;[1] |
Заводски номер | 735;[1] |
Цена за построяване | 1,8 милиона тогавашни британски лири;[3] |
Индентификация | радиопозивна; |
Брой палуби | 8, от които 6 за пасажери и 2 за екипаж;[1] |
Брой спасителни лодки | 16 (1907 г.);[4] 48 (1912 г.);[4] |
Характеристики | с две мачти и четири комина;[1] |
Прякори | „The Maurie“;[1] |
Бележки | най-големият кораб в света в периода 1907 – 10 г.;[1] най-бързият кораб в света в периода 1907 – 29 г.;[1] корабът-сестра на „Лузитания“, компаньон на „Аквитания“, а по-късно – и на „Беренгария“, „Олимпик“, „Маджестик 2“ и „Хомерик“;[1] най-големият съперник на „Олимпик“;[1] кръстен от херцогинята на Роксбург;[1] |
„Мавритания“ в Общомедия |
„Мавритания“ (на английски: RMS[~ 1] Mauretania) е британски експресен четирикоминен трансатлантически океански лайнер, построен от Swan Hunter Ltd. и Wigham Richardson Ltd., и опериран от „Кунард Лайн“ в периода 1907 – 1935 г., най-известен с това, че държи рекорда за най-бърз лайнер в продължение на 20 години, който му дава привилегията да бъде носител на „Синята лента на Атлантика“ от 1909 г. до 1929 г.[1] Пренася кралска поща на много от плаванията си, поради което получава престижното обозначение „RMS“ („кралски пощенски кораб“) пред името си.[1]
„Мавритания“ е корабът-сестра на печално известната „Лузитания“.[1] Строителството ѝ започва през лятото на 1904 г., като е кръстена от Ана Инес-Кер, херцогинята на Роксбург по онова време, след което е спусната на вода на 20 септември 1906 г. като най-големия кораб, построен някога – рекорд, който тя държи до спускането на вода на „Олимпик“ през октомври 1910 г.[1] Макар и да сестринския кораб на „Лузитания“, и екстериорът ѝ, и интериорът ѝ са доста различни от тези на „Лузитания“ (екстериорът на „Лузитания“ е с по-модерен вид, като на яхта, докато този на „Мавритания“ е по-класически; в интериора на „Лузитания“ преобладават ярките цветове, а в този на „Мавритания“ – тъмните цветове, предимно махагоненият). Корабът, също като по-голямата ѝ сестра, е изключително революционен за времето си заради четирите му парни турбини на компанията Parsons, които я задвижват, позволявайки му да достига скорости от над 27 възела (или 50 km/h).[1]
По време на тренировъчните си плавания през октомври 1907 г. лайнерът развива скорост от 25,73 възела (или 47,65 km/h).[1] „Мавритания“ прави първото си плаване през ноември същата година от Ливърпул до Ню Йорк.[1] В обратната посока поставя и рекорд за най-бързо преплаване на Атлантика в историята, макар и само в съответната посока, а през 1909 г., и в посока Северна Америка.[1]
През Първата световна война лайнерът е използван като войскови транспорт и болничен кораб.[1] Като войскови транспорт носи името „HMS Tuberose“ и е въоръжен с няколко шестинчови картечници.[1] През 1919 г. продължава да извършва обичайните си плавания, като през 1921 г. избухва нефатален пожар на борда му, в резултат на който корабът е основно ремонтиран и преминава на течно гориво вместо на въглища.[1] Въпреки това „Мавритания“ е по-бавна в сравнение с годините преди войната, в резултат на което през 1923 г. ѝ е направен втори ремонт, който се фокусира изцяло върху турбините ѝ, които са разглобени, почистени и ремонтирани, след които и монтирани обратно на лайнера.[1]
През 1929 г. „Мавритания“ губи титлата си на най-бърз океански лайнер в полза на германския лайнер „Бремен“, като прави неуспешен опит да си върне титлата.[1] По-късно същата година корабът се сблъсква с ферибот, като при инцидента няма нито жертви, нито ранени хора, а от 1930 г. нататък лайнерът започва да прави основно круизи в резултат на Голямата депресия, като през същата 1930 г. спасява 28 члена от екипажа на потъващия кораб „Овидия“.[1] В резултат на новата ѝ роля на круизен кораб, през 1933 г. „Мавритания“ е преобзаведена и боядисана в бяло.[1]
През 1934 г. океанският лайнер става част от флота на „Кунард-Уайт Стар Лайн“, след като „Кунард Лайн“ и „Уайт Стар Лайн“ се съгласяват да се обединят,[1] с цел да избегнат почти сигурен фалит, породен от Голямата депресия, като „Кунард“ притежават 62 % от новосъздадената компания.[6] По-късно същата година е взето решение „Мавритания“ да бъде извадена от експлоатация, в резултат на което тя прави едно последно трансатлантическо плаване през септември 1934 г., след което е бракувана и продадена за скрап на Metal Industries Ltd. в началото на 1935 г.[1] Последното ѝ плаване изобщо е от Саутхамптън до Росайт, Шотландия, през юли 1935 г.[1] Интересен факт за него е, че за да лайнерът достигне до крайната си дестинация, мачтите му трябва да бъдат скъсени, тъй като пътят му минава под моста Forth, който не е достатъчно висок, че той да може да мине под него без част от височината му да бъде отнета.[1]
„Мавритания“ е изцяло утилизиран в Росайт в периода 1935 – 36 г.[2]