Маделин Ленгъл Madeleine L'Engle | |
Родена | 29 ноември 1918 г. |
---|---|
Починала | 6 септември 2007 г. |
Професия | писател, поет, драматург, журналист, сценарист |
Националност | ![]() |
Активен период | 1944 – 2007 |
Жанр | драма, научна фантастика, фентъзи, исторически роман, детска литература, мемоари, лирика, биография, документалистика |
Известни творби | „Гънка във времето” |
Награди | медал „Нюбъри“ (1963) Световна награда за фентъзи (1997) |
Повлияна от
| |
Съпруг | Хю Франклин (1946 – 1986) |
Деца | 3 |
Уебсайт | www.madeleinelengle.com |
Маделин Ленгъл в Общомедия |
Маделин Ленгъл (на английски: Madeleine L'Engle) е американска поетеса, драматург и писателка.
Авторка е на произведения в жанрове социална драма, научна фантастика, фентъзи, исторически роман, лирика, детска литература, религиозна литература, биография, мемоари, документалистика. Творбите ѝ отразяват както нейната християнска вяра, така и силния ѝ интерес към съвременната наука.[1][2][3][4][5][6][7][8]
Маделин Ленгъл Камп е родена на 29 ноември 1918 г. в Ню Йорк, САЩ.[3] Баща ѝ, Чарлз Камп, е писател, критик и чуждестранен кореспондент, участвал в Първата световна война, където получава увреждане на белите дробове, а майка ѝ, Мадлин Барнет, е пианистка и писателка.[6][8] От малка започва да чете и да пише, потъвайки в света на литературата и уроците по пиано.[5] Учи в частно училище в Ню Йорк, има много гувернантки и посещава редица интернати. Семейството пътува често, като в един период живеят в замък близо до Шамони във Френските Алпи, а тя учи в интернат в Швейцария.[2][8]
През 1933 г. семейството се мести в Джаксънвил, Флорида, а тя учи в училище-интернат в Чарлстън, Южна Каролина. Баща ѝ умира през октомври 1936 г.[6] В периода 1937 – 1941 г. следва в колежа „Смит“, който завършва с отличие с бакалавърска степен по английска филология.[4] След дипломирането си се премества в апартамент в Ню Йорк и работи в театъра на Бродуей приемайки фамилията Ленгъл.[3][5] През 1944 г. продуцира първата си пиеса „18 Вашингтон Скуеър Юг“.[7][8]
Първият ѝ роман „Малкият дъждец“ от поредицата „Винерас“ е издаден през 1945 г. Той е история за млада пианистка, която се лута между желанието си за успех в музиката и личното щастие.[4] През следващата година е издаден и първия ѝ самостоятелен роман – „Илза“, който е историята на нереализираната любов на един мъж към една жена през годините и през няколко катастрофални събития.[1][2] През 1949 г. е издаден първият ѝ роман за деца „И двамата бяха млади“.[6]
На 26 януари 1946 г. се омъжва за актьора Хю Франклин.[6] С него имат три деца – дъщеря и син, и осиновяват дъщерята на семейни приятели, които са починали.[3] През 1953 г. се преместват в 200-годишна селска къща, наречена „Кросуик“, в Гошен, Кънектикът, където купуват и управляват малък смесен магазин.[2] Тя продължава да пише и също служи като директор на хора на местната конгрегационална църква.[8] През 1959 г. семейството се връща в Ню Йорк, за да може Хю да възобнови актьорската си кариера.[2] В периода 1960 – 1966 г. (и отново през 1986, 1989 – 1990 г.) тя преподава в училището Св. Хилда и Св. Хю”, а от 1965 г. е библиотекар доброволец в катедралата „Св. Йоан Богослов“.[6][8]
През 1962 г. е издаден най-известният ѝ фантастичен роман „Гънка във времето“ от поредицата „Времето“.[6] Той е фантастична история за междузвездни пътешествия, извънземни планети, зъл безтелесен мозък и свят, подчинен на незнайна тъмна сила, а герои в историята са три деца – Мег, Чарлс и Калвин, които предприемат опасно пътешествие, за да открият мистериозно изчезналия баща на Мег по време на експерименти с пътуване във времето през петото измерение. За книгата получава медала „Нюбъри“ за младежка литература.[1] По романа са направени две екранизации – през 2003 и 2018 г.[3][5][6]
Тя е авторка на множество романи за деца и юноши.[7] Произведенията ѝ са преведени на над 30 езика и са издадени в над 16 милиона екземпляра.[8] Повтарящите се теми в произведенията ѝ са конфликтът между доброто и злото и проблемът за разграничаването на едното от другото, природата на Бог, опасностите от съответствието и необходимостта от даване на любов. Та се опитва да поеме нови посоки и да предизвика своите млади читатели за духовно извисяване.[5]
През 1991 г. тя претърпява автомобилна катастрофа, от която се възстановява и посещава Антарктида през 1992 г. В последните си години тя страда от остеопороза, а през 2002 г. претърпява инсулт, заради което се оттегля от своите семинари и публични изяви. През 1997 г. получава Световната награда за фентъзи за цялостното си творчество.[7] През 1998 г. получава наградата „Маргарет А. Едуардс“ на Американската библиотечна асоциация за големите ѝ заслуги към младежката литература.[1] През 2004 г. получава Националния медал за хуманитарни науки.[6] Удостоена е с 17 почетни докторски степени по литература, както и на много други награди.[8]
Маделин Ленгъл умира на 6 септември 2007 г. в старчески дом в Личфийлд, Кънектикът.[3][6]
През 2011 г. писателката е включена в Залата на славата на писателите в Ню Йорк. През 2013 г. на нейно име е кръстен кратер на Меркурий. В колежа „Смит“ на нейно име е учредена научна стипендия. През 2017 г. е включена в Залата на славата на научната фантастика.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Madeleine L'Engle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|