Майкъл Балинт Bálint Mihály | |
унгарски психоаналитик | |
Роден |
3 декември 1896 г.
|
---|---|
Починал | 31 декември 1970 г.
|
Националност | Унгария |
Учил в | Будапещенски университет Хумболтов университет на Берлин Единбургски университет |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учил при | Шандор Ференци |
Повлиян | Зигмунд Фройд |
Семейство | |
Съпруга | Алис Балинт Енид Балинт |
Уебсайт | balint.co.uk |
Майкъл Балинт в Общомедия |
Майкъл Балинт (на английски: Michael Balint; на унгарски: Bálint Mihály, Михай Балинт) е унгарски психоаналитик и поддръжник на школата на обектните отношения.
Роден е на 3 декември 1896 година в Будапеща, Унгария, като Михай Морис Бергман, син на практикуващ лекар. Против волята на баща си сменя името си на Михай Балинт. Той сменя и религията си от юдаизъм на унитарно християнство.
По време на Първата световна война Балинт е на фронта, първо в Русия, след това в Доломитите. Завършва медицинското си образование в Будапеща през 1918 г. По препоръка на бъдещата си съпруга, Алис Секей-Ковач, Балинт чете книгите на Зигмунд Фройд „Три есета за сексуалността“ (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, 1905) и „Тотем и табу“. Започва също да посещава лекции при Шандор Ференци, който през 1919 става първият университетски професор по психоанализа. Балинт се жени за Алис Секей-Ковач и заедно се преместват в Берлин през 1920 г., където той работи в биохимичната лаборатория на Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970), по-късно носител на Нобелова награда. Жена му работи във фолклорен музей. Там Балинт работи върху доктората си по биохимия и в същото време за Берлинския психоаналитичен институт. Той и съпругата му се обучават на психоанализа.
Балинт дължи известността си преди всичко на организираните от него семинари за обучение на социалните работници и практикуващите лекари. „Балинтовите групи“ включват малък брой участници и работят без предварително установена тема. Всеки може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите. Теоретичните работи на Балинт са насочени към проблемите на регресията и върху това, което той нарича „първична любов“, много ранна фаза в процеса на междуличностните отношения, върху „фундаменталния дефект“, причинен елемент на психичните разстройства.
Умира на 31 декември 1970 година в Бристъл, Англия, на 74-годишна възраст.
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Balint в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|