Майски протести в Испания

Петнадесетомайско движение
Площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид е невралгична точка и символ на протестното движение
МястоИспания
Дата15 май — продължаващо
Причинибезработица, лошо икономическо положение, орязване на социалните придобивки, политическа корупция, политическата система, двуполюсния политически модел
Начини за протестдемонстрации, сит-ин, окупация, гражданско неподчинение
Майски протести в Испания в Общомедия

Протестите от май 2011, наричани още Петнадесетмайско движение и Движение на възмутените (на испански: Movimiento 15-M и Indignados) са серия от продължаващи граждански протести срещу политическото и икономическо statu quo в Испания.

Започват след призив, разпространен в социалните мрежи на 15 май 2011 г. от гражданското сдружение „Истинска демокрация СЕГА“ (на испански: ¡Democracia real YA!) и 200 други по-малки организации. Движението бива сравнявано с Арабската пролет и Събитията от май 68 във Франция.

Протестиращите настояват за радикална промяна в испанската политическа система и заявяват, че не са поддръжници на никоя от съществуващите политически партии. Испанските медии свързват протестите с икономическата криза, есето на Стефан Хесел „Възмутете се!“ (на френски: Indignez-vous!), безработицата, Арабската пролет, протестите в Гърция и Португалия, вълненията в Исландия. Протестите започват малко преди местните избори в Испания, проведени на 22 май 2011.

Макар и протестиращите да образуват разнородна социална група, те всички отхвърлят двуполюсния испански политически модел (в който на власт се редуват Испанската социалистическа партия и Испанската народна партия), съвременните политически фигури, политическата корупция и настояват за зачитане на заявените основни права: дом, работа, култура, здравеопазване и образование[1]. Говорители на движението го определят като „Не-аполитично, но не и партизанско“[2]. През 2014 година участници в движението създават социалистическата партия „Подемос“, която на общите избори през декември 2015 година получава 21% от гласовете.

15 май

[редактиране | редактиране на кода]

Във фокуса на първия протест, от 15 май, са „анти-социалните способи в ръцете на банките“. Протестиращите негодуват от спасителния план за банките, според който правителството налива пари в банките, които в очите на населението са виновни за икономическата криза, а в същото време орязва социални придобивки. Десетки хиляди души взимат участие в протестите този ден[3], 2000 от които в Мадрид[4].

16 май

[редактиране | редактиране на кода]

Протестиращите лагеруват на плодащ Пуерта дел Сол в нощта на 15 срещу 16 май. Рано сутринта напрежението ескалира, полицията арестува 24 души[5]. Множество организации, като Екозоли в действие, осъждат ескалирането на напрежението като обвиняват за това полицията[6].

20 май

[редактиране | редактиране на кода]

Според „Гардиън“, „десетки хиляди“ прекарват нощта на площад „Пуерта дел Сол“ в Мадрид[7]. Според някои източници нощувалите на площада протестиращи „лос индигнадос“ (негодуващи) срещу безработицата и мерките за бюджетни икономии са били 25 хиляди. [8] Във Валенсия протестиращите са били 10000, а в Барселона 8000. Много хора подкрепиха протестиращите чрез подписка, средства, храна и одеяла.

21 май

[редактиране | редактиране на кода]

21 май е Ден за размисъл преди местните избори на 22 май. Въпреки това, десетки хиляди излизат отново да протестират, заявявайки че „Политическата класа не ги представлява“[9].

29 май

[редактиране | редактиране на кода]

Хиляди испанци несъгласни с управлението в страната се събират в Мадрид и Барселона заплашвайки че ще продътлжат с протестните акции. Организатори заявяват, че недоволството в Испания е вдъхновено от протестите в Близкия изток. Според националната статистика 43,5% от испанците под 25 години са безработни. Новите антикризисни мерки засегнаха и университетските стипендии, което прави невъзможно следването на младежите без постоянна работа. [10]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Marta Garijo y F. J. Barroso (Madrid), Jesús García (Barcelona), Neus Caballer (Valencia), Ezequiel Moltó (Alicante) y María Fernández Lago (Galicia). La manifestación de 'indignados' reúne a varios miles de personas en toda España // El País, 15 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на испански)
  2. ↑ Algo más de un centenar de jóvenes pasa la noche en la Encarnación // El Mundo, 19 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на испански)
  3. ↑ Tens of thousands march in Spain to protest against austerity measures, banks, politicians // The Washington Post, 15 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на английски)
  4. ↑ Spanish youth rally in Madrid echoes Egypt protests // BBC, 18 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на английски)
  5. ↑ La manifestación de 'Indignados' termina con 24 detenidos y cinco policías heridos // INFORMATIVOS TELECINCO/AGENCIAS, 16 май 2011. Архивиран от оригинала на 2011-05-19. Посетен на 26 май 2011. (на испански)
  6. ↑ Condena del levatamiento por la fuerza del Campamento de Sol // Ecologistas en Acción, 16 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на испански)
  7. ↑ Giles Tremlett. Spain bans young protesters ahead of elections // The Guardian, 20 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на английски)
  8. ↑ Продължават протестите в Испания, архив на оригинала от 25 май 2011, https://web.archive.org/web/20110525010024/http://banks.dir.bg/2011/05/21/news8678952.html, посетен на 7 юни 2011 
  9. ↑ Lauren Frayer. Thousand Defy Protest Ban to Rally Ahead of Spanish Elections // VOA, 21 май 2011. Посетен на 26 май 2011. (на английски)
  10. ↑ Хиляди на протест в Испания