Макаро̀нът (на френски: macaron, /makaʁɔ̃/) е френско сладкарско изделие от яйчни белтъци, пудра-захар и смлян бадем[1]. Обикновено се прави във формата на бисквита; между два слоя се нанася крем или сладко. Названието произлиза от думата ammaccare (на италиански: maccarone/maccherone) – „разбивам, размачквам“, и е отпратка към начина на приготвяне на основната съставка, стрития бадем[2].
Готовото изделие е меко, с гладка повърхност, „топи“ се в устата. Могат да са най-различни на вкус.
За произхода на сладкиша има спорове; Larousse Gastronomique споменава, че е създаден през 791 г. в един манастир, други източници твърдят, че лакомството е донесено от италиански готвачи, пристигнали заедно с Екатерина Медичи след брака ѝ с Анри II (Франция)[3]. През 1830-те макароните са поднасяни с ликьор, конфитюр и подправки, а в съвременния вид се появяват в сладкарниците Ladurée, където решават да съединят две бисквити една с друга с помощта на крем[4][5]. Най-общо, рецептата е различна в различните френски градове; например в Амиен от XVI век се използват плодове, бадеми и мед[6], а в лотарингския град Нанси, според легендата, две монахини, сестрите Маргарита и Мари-Елизабет, измислят макарона, за да надхитрят строгите манастирски диетични правила (за което им дали прякора „сестрите Макарон“)[7].
Макароните се продават във френския McDonald’s[8]. От 2010 г. този сладкиш става крайно популярен десерт в САЩ, където даже започват да го използват като самостоятелен великденски подарък вместо традиционните шоколадени фигурки[9][10]. Същото става и в Канада[11]. Версия на макароните е известна и в Япония[12].