Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 г.
Тема Македония (на гръцки: θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия[1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител – стратег. Ранни сведения за нея дава Ибн Хурдазбих през IX век[3].
Територията на тема Македония е честа арена на вековния сблъсък между България и Византия, тя преминава ту в българско, ту във византийско владение до падането на България под византийска власт. Седалището на административната област е в Адрианопол. Арабските географи Ибн Хурдазбих (847 г.) и ибн ал Фадих (903 г.) пишат, че тази област се простира между „Дългата стена“ на изток до „земите на славяните“ на запад и от Морето аш-Шам[ неясно? ] до границите на България. Това сочи, че македонската тема географски не е тъждествена на историческия регион Македония, а византийската администрация по-скоро има предвид Западна Тракия.[4]
Ибн Хурдазбих добавя, че провинция Македония се прекосява за петнадесет дни надлъж и за пет дни нашир, а в нея има три крепости. Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.
Pertusi, A. Constantino Porfirogenito: De Thematibus. Rome, Italy, Biblioteca Apostolica Vaticana, 1952. (на италиански)
Soustal, Peter. Tabula Imperii Byzantini, Band 6: Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos). Vienna, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 1991. ISBN 3-7001-1898-8. (на немски)
Warren Treadgold: A History of the Byzantine State and society. Stanford University Press, Stanford 1997, ISBN 0-8047-2421-0, S. 421, 478 ff
J. Fine: The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century. University of Michigan Press, 1991, ISBN 0-472-08149-7, S. 79.
Gerhard Podskalsky: Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459. Beck, München 2000, ISBN 3-406-45024-5, S. 84.
↑ абОстрогорски, Г. История на византийската държава, София 1998, ISBN 954-8079-92-5, с. 315 – 316
↑Fine, J. The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, University of Michigan Press, 1991, ISBN 0-472-08149-7, p. 79