Макс Ернст

Макс Ернст
Max Ernst
германски художник
През 1976 година
През 1976 година
Роден
Починал
1 април 1976 г. (84 г.)
ПогребанПариж, Франция
Националност Германия
Учил вБонски университет
Кариера в изкуството
Жанрпортрет,[1] пейзажна живопис,[1] абстракционизъм[1]
АкадемияБонски университет
НаправлениеДадаизъм
сюрреализъм
Семейство
СъпругаЛуизе Щраус (1918 – 27)
Мари-Берт Оренш (1927 – 42)
Пеги Гугенхайм (1942 – 46)
Доротея Танинг (1946 – 76)
ПартньорЛеонора Карингтън[2]
Гала Дали (1922 – 1924)[3]
Подпис
Уебсайт
Макс Ернст в Общомедия

Макс Ернст (на немски: Max Ernst) e германски художник – живописец, график и скулптор, живял дълго време във Франция и Съединените щати, ярък представител на дадаизма и сюрреализма.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Макс Ернст е роден на 2 април 1891 година в Брюл, недалеч от Кьолн, като трето от общо девет деца на глухонемия учител Филип Ернст и неговата съпруга Луизе (по баща Коп). Първият контакт с рисуването получава от баща си.

През 1908 година завършва гимназия и от 1909 до 1914 година следва философия, психология и рисуване в университета в Бон. През 1913 година се мести в Париж и се заселва в Монпарнас. От 1918 до 1926 година е женен за бившата си колежка, еврейката Луизе Щраус-Ернст. Двамата имат през 1920 година син Ханс-Улрих Ернст, който става художник с името Джими Ернст.

През 1920 година Ернст организира в Кьолн групата Дада. През 1922 година се връща обратно в Монпарнас и живее заедно с Гала Дали. От 1924 година Ернст е един от най-важните художници на сюрреализма. В края на 30-те години живее с младата художничка Леонора Карингтън.

Макс Ернст (ляво) и канцлер Вили Бранд (1972 г.)

След началото на Втората световна война е арестуван за кратко като германски гражданин, а след окупацията на Франция – отново от германските власти, но през 1941 година успява да замине за Съединените щати с помощта на богатата Пеги Гугенхайм, за която се жени малко по-късно в Ню Йорк. През 1946 г. се развежда и се жени за художничката Доротея Танинг в Бевърли Хилс, двамата живеят в Седона. През 1953 година се завръща в Париж, а през 1964 година се установява в югоизточна Франция, в провансалското градче Сейян (деп. Вар).

Умира един ден преди 85-ия си рожден ден и е погребан в Пер Лашез в Париж.

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]
Музей на Макс Ернст

През 2005 г. е открит музей на Макс Ернст в родния му град Брюл.

Избрани творби

[редактиране | редактиране на кода]
  • Trophy, Hypertrophied (1919)
  • Farewell My Beautiful Land of Marie Laurencin. Help! Help! (1919)
  • Aquis Submersus (1919)
  • Fruit of a Long Experience (1919)
  • Two Ambiguous Figures (1919)
  • Little Machine Constructed by Minimax Dadamax in Person (1919 – 1920)
  • The Hat Makes the Man (1920)
  • Murdering Airplane (1920)
  • Here Everything is Still Floating (1920)
  • Dada Gauguin (1920)
  • The Small Fistule that Says Tic Tac (1920)
  • The Gramineous Bicycle Garnished with Bells the Dappled Fire Damps and the Echinoderms Bending the Spine to Look for Caresses (1920 – 1921)
  • The Elephant Celebes (1921)
  • Birds, Fish-Snake and Scarecrow (1921)
  • Seascape (1921)
  • Approaching Puberty or the Pleiads (1921)
  • Young Chimera (1921)
  • Beim Rendezvous der Freunde (1922)
  • Oedipus Rex (1922)
  • Castor and Pollution (1923)
  • Heilige Cäcilie – Das unsichtbare Klavier (1923)
  • Men Shall Know Nothing of This (1923)
  • Histoire Naturelle (1923)
  • The Equivocal Woman (1923)
  • Pieta or Revolution by Night (1923)
  • Ubu Imperator (1923)
  • Woman, Old Man and Flower (1923 – 1924)
  • Two Children are Threatened by a Nightingale (1924)
  • Dadaville (1924)
  • Mer et Soleil – Lignes de Navigation (1925)
  • Histoire Naturelle (1925)
  • Paris Dream (1925)
  • The Couple in Lace (1925)
  • Eve, the Only One Left to Us (1925)
  • The Numerous Family (1926)
  • The Kiss (1927)
  • Der grosse Wald (1927)
  • Gulf Stream (1927)
  • Forêt (1927)
  • Forêt et soleil (1927)
  • The Wood (1927)
  • Fishbone Forest (1927)
  • Tree of Life (1928)
  • The Sea (1928)
  • Die Erwählte des Bösen (1928)
  • La Femme 100 tetes (1929)
  • Et les Papillions se Mettent a Chanter (1929)
  • Snow Flowers (1929)
  • Loplop Introduces Loplop (1930)
  • Human Form (1931)
  • Zoomorphic Couple (1933)
  • The Entire City (1934)
  • Une Semaine de Bonté (1934)
  • The Whole City (1935)
  • Landscape with Wheatgerm (1936)
  • The Nymph Echo (1936)
  • L’Ange du Foyer ou Le Triomphe du Surréalisme (1937)
  • The Angel of Hearth and Home (1937)
  • La Toilette de la mariée (1940)
  • Spanish Physician (1940)
  • Europe After the Rain (1940 – 1942)
  • Day and Night (1941 – 1942)
  • Surrealism and Painting (1942)
  • Window (1943)
  • Painting for Young People (143)
  • The Eye of Silence (1943 – 1944)
  • The King Playing with the Queen (1944)
  • Moonmad (1944)
  • The Table is Set (1944)
  • Napoleon in the Wilderness (1941)
  • Vox Angelica (1945)
  • Die Versuchung des Heiligen Antonius (1946)
  • Phases of the Night (1946)
  • Dangerous Correspondence (1947)
  • Design in Nature (1947)
  • Capricorn (1948)
  • Parisian Woman (1950)
  • Götterbote (1950)
  • The Weatherman (1951)
  • L’oiseau Rose (1956)
  • Petite Feerie Nocturne (1958)
  • Apres Moi le Sommeil (1958)
  • Paysage Arizona (1960)
  • Ursachen der Sonne (1960)
  • The Garden of France (1962)
  • Grand Ignorant (1965)
  • Corps Enseignant Pour une École de Tueurs (1967)
  • Nordlicht am Nordrhein (1968)
  • Ein Mond ist guter Dinge (1970)

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Дадавил“, 1924
    „Дадавил“, 1924
  • „Хабакук“, 1971
    „Хабакук“, 1971

Литература за художника

[редактиране | редактиране на кода]
  • Max Ernst – life and work / ed. by Werner Spies. Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
  • Max Ernst – plastische Werke / Jürgen Pech (Hrsg.). Köln: DuMont-Literatur-und-Kunst-Verl., 2005
  • Max Ernst, die Urschrift der Natur: graphische Werke aus der Sammlung Harald Loebermann / Andrea Wandschneider (Hrsg.). Bönen: Kettler, 2006
  • Sprengel macht Ernst: die Sammlung Max Ernst / Ulrich Krempel (Hrsg.). Hannover: Sprengel-Museum, 2006
  • Max Ernst, Lithographien – Lewis Carolls Wunderhorn / Renate Goretzki, Josef Sauerborn (Hrsg.). Köln: Bildungswerk der Erzdiözese, 2006
  • Schnabelmax und Nachtigall: Texte und Bilder / Hrsg. von Pierre Gallissaires. Hamburg: Ed. Nautilus, 2006

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в 26545
  2. ↑ equltura.com
  3. ↑ www.surrealismstore.com // Посетен на 1 ноември 2020 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни