Максим Горки (лек крайцер, 1938)

Вижте пояснителната страница за други значения на Максим Горки.
Червенознаменният крайцер „Максим Горки“
Краснознамённый крейсер „Максим Горький“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проект 26-бис, „Максим Горки“
ПроизводителКорабостроителен завод № 189 в Ленинград, СССР.
Служба
Заложен20 декември 1936 г.
Спуснат на вода30 април 1938 г.
Влиза в строй12 декември 1940 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран на 18 април 1959 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост8177 t (стандартна);
8882 t (нормална);
9792 t (пълна)
Дължина191,4 m
Дължина между перпендикулярите
178,0 m
Дължина по водолинията
187,0 m
Ширина17,7 m
Газене6,3 m
Броняпояс: 70 mm;
траверси: 70 mm;
палуба: 50 mm;
кули: 50 – 70 mm;
бойна рубка: 100 – 150 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли Yarrow-Normand
Мощност129 750 к.с. (95,4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост36,1 възела
(66,9 km/h)
Далечина на
плаване		4880 морски мили на 17,8 възела ход;
Запас гориво: 1660 t нефт
Автономност20 дни
Екипаж897 души при влизането в строй;
963 души през 1944 г.
Радиолокационни
станции (РЛС)		Британски: тип „282“; тип „284“; тип „285“; тип „291“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-2“;
4 5” магнитни компаса
Кръстен в чест наМаксим Горки
Награди и почести: орден Червено знаме
Въоръжение
Артилерия3x3 180-mm;
Зенитна артилерия6x1 100 mm;
9x1 45-mm;
4 12,7 mm зенитни картечници ДШК
към 1944 г. вместо 21-К и допълнително са поставени
15x1 37-mm
Противолодъчно
въоръжение		2 бомбомета БМБ-1 с
боекомплект 20 големи (ББ-1) и 30 малки (БМ-1) дълбочинни бомби
Минноторпедно
въоръжение		2x3 533 mm ТА;
164 мини
Самолети1 катапулт ЗК-1;
2 хидроплана КОР-2
Червенознаменният крайцер „Максим Горки“ в Общомедия

Максим Горки е лек крайцер, главен кораб на проекта 26-бис от времето на Втората световна война. Заложен на 20 декември 1936 г., спуснат на вода на 30 април 1938 г. На 22 март 1944 г. крайцерът е награден с орден Червено знаме. Изключен от състава на флота на 18 април 1959 г.

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

Главен строител – Н. Ф. Мучкин, а след това В. С. Боженко. През строителството обозначението на крайцера е „поръчка № 270“. От 22 до 24 септември 1939 г. крайцерът прави първото си излизане в морето. Отговорен за предаването от завода строител е М. М. Михайловски. От 14 октомври до 1 ноември 1939 г. ко­рабът преминава заводските ходови съвместно с държавните изпита­ния. Целият цикъл на изпитанията, съвместно с поставянето на оръжията и спомагателните системи, е завършен на 25 октомври 1940 г.

В хода на строителството има няколко нещастни случая:

  • На 2 септември 1939 г. по време на стоянката в дока след митинг пада сходня. Загиват 37 души;
  • На 9 декември 1939 г. военпреда и представител на завода загиват от задушаване в цистерна с авиационно гориво, където проверявали противопожарната система;
  • На 4 юни 1940 г., в открито море на ход, избива гарнитурата на фланец на паропровода, попарени са 5 души.

Особености на конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]

Строи се по коригирания проект 26. Главен конструктор е Анатолий Маслов. Отличава се от прототипа, крайцера „Киров“, по следните параметри:

Бойна служба

[редактиране | редактиране на кода]
В Кронщатския док.

През 13 – 14 декември е пребазиран от Кронщат в Талин. На 14 юни преминава в Уст-Двинск.

През май 1941 г. преминава в Талин. На 14 юни е пребазиран в Уст-Двинск.

На 23 юни 1941 г., прикривайки миниране, крайцерът се натъква на мина близо до маяка на нос Тахкуна, в точката с координати 59°20′ с. ш. 22°00′ и. д. / 59.333333° с. ш. 22° и. д. и губи носовия си край до 47 шпангоут. Благодарение на съхранилата се херметичност на траверсната преграда при 61-вия шпангоут успява на свой ход да стигне до остров Вормси. След поставянето на пластир съоръжаване на фалшнос от дърво и платнища, изваждане на боеприпасите на 1 и 2 кули на ГК и 6 бойни зарядни отделения и торпедата в състава на керван от три есминеца, спасителен съд, буксир и дивизион БТЩ „Максим Горки“ на свой ход пристига в Талин[1]. На 27 юни преминава, използвайки маршрут през пролива Хайлода, в Кронщат, където влиза на дока „Велещински“[2]. След оглед от представители на завод № 189 е решено да се възстановява крайцера, чрез построяване на стапела на завода, а след това стиковане на Кронщатския док на нова носова оконечност. Работите, с използване на материали от строящите се крайцери проект 68, успяват да завършат само за 43 дена. В хода на ремонта е свален катапултът, а 45-mm оръдия 21-К са заменени с 10 автомата 70-К[3].

На пирса на ленинградския търговски порт.

На 18 август 1941 г. корабът застава в залива Лесной, на 24 август на свой ход по Морския канал преминава в залива Хлебной. Участва в отразяването на многобройните авионападения и на септемврийския щурм срещу Ленинград, получавайки осем попадения от тежки снаряди и е преведен към Железната стенка на търговския порт близо до ус­тието на Фонтанка, където се прави ремонта. След това кораба, сменяйки позициите си, участва в отбраната и пробива на блокадата на Ленинград в състава на 2-ра група, базирана на Търговския порт[3].

“

На 22 март 1944 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР за образцово изпълнение на бойните задания на командването на фронта при борбата с немско-фашистките окупатори и проявените при това от личния състав доблест и мъжество, крайцерът „Максим Горки“ е награден с орден Червено знаме.

”

През юни 1944 г. крайцерът „Максим Горки“ в състава на 4-та артилерийска група поддържа с огъня на своите оръдия настъплението на частите на Червената армия на виборгското направление, унищожавайки укрепленията на линията Манерхейм[4].

Всичко за годините на войната по брегови цели са изразходвани 2311 180-мм (над 2,5 боекомплекта) (256 на ствол) и 582 100-мм снарядов[4]. Живучестта на главния калибър се оказва над разчетната: максималното износване на стволовете (лайнерите) на главния калибър не надминава 30%, а на универсалния – 44%.

От 25 февруари 1946 г. е в състава на ескадрата на Южнобалтийския флот (по-късно 4-та на ВМФ), базира се в Лиепая, а след това в Балтийск. През декември 1950 г. на кораба (командир– капитан 2-ри ранг П. М. Гончар) се провеждат изпитанията на първия съветски корабен вертолет Ка-10.

През лятото на 1953 г. крайцерът „Максим Горки“ преминава в Кронщат, за да влезе за основен ремонт и модернизация. На 16 юни е включен в състава на корабите на Кронщатската военноморска крепост. През декември започва ремонт в завод № 194. На 17 февруари 1956 г. корабтт е изведен от бойния състав на КБФ и преформиран на опитен крайцер, а на 18 април 1959 г. е изключен от състава на ВМФ и предаден за скрап.

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
  • Петров, Анатолий Николаевич (вицеадмирал) (1937[5] – 1942)
  • Святов, Иван Георгиевич (1942 – 1943)
  • А. Г. Ванифатиев (1943 – ?)
  • Г. П. Негода (1946)
  • Абашвили, Георгий Семьонович (1946 – 1948)
  • Г. П. Негода (1948 – 1949)
  • П. М. Гончар (1949 – 1951)

В художествената литература

[редактиране | редактиране на кода]

В разказа на Михаил Йосифович Велер „Легенда за морския парад“ се описват измислени събития на борда на крайцера „Свердлов“, обозначен като еднотипен на крайцера „Киров“. Може само да се предполага, че първообразът за него в разказа става крайцерът „Максим Горки“, действително участвал в парад на 7 ноември 1947 г.[6]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ От Кирова до Кагановича 2007, с. 90.
  2. ↑ От Кирова до Кагановича 2007, с. 91.
  3. ↑ а б От Кирова до Кагановича 2007, с. 92.
  4. ↑ а б От Кирова до Кагановича 2007, с. 97.
  5. ↑ Ананьин И. А. Корабли нашей юности. Ленинград, Лениздат, 1968, 304 с.
  6. ↑ Чернышев А. А., Кулагин К. Л. От „Кирова“ до „Кагановича“. Советские крейсера Великой Отечественной. – М.: Арсенал коллекция: Яуза: Эксмо, 2007

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • „История отечественного судостроения“ под ред. акад. И. Д. Спасского СПб.:Судостроение 1996 – в 5 томах – том 4 ISBN 5-7355-0517-3
  • „Морская коллекция“ (Приложение к журналу „Моделист-Конструктор“) № 2 за 2003 год – Крейсера типа „Максим Горький“
  • Чернышев А., Кулагин К. Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“. М., Коллекция, Яуза, Эксмо, 2007, 128 с. ISBN 978-5-699-19623-4.
  • А. И. Сорокин, В. Н. Краснов, „Корабли проходят испытания“, Ленинград: Судостроение, 1982
  • Л. С. Шапиро, „Самые быстрые корабли“, Ленинград, 1981 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Максим Горький (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​