Мала Преспа

Вижте пояснителната страница за други значения на Преспа.

---

Пустец, Преспанското езеро и остров Мал град

Мала Преспа е историко-географска област и община в Република Албания, част от административна област Корча. Областта е разположена на западния бряг на Преспанското езеро. На изток Мала Преспа се простира до продължението на планината Галичица – Сува гора. В общината влизат девет села – Леска, Цере, Пустец, Зърновско, Шулин, Глобочени, Долна Горица, Горна Горица и Туминец. Най-голямото селище и център на общината е Пустец, което се намира в южния край на областта.

Население

Мала Преспа има около 5000 души население. След 1945 г., под натиска на тогавашна Югославия местното население е признато от албанската държава като македонско малцинство и има право на обучение на обявената за майчин език македонска езикова норма на българския език в началното училище. С цел свободното пътуване и престой в Северна Македония голяма част от жителите на Мала Преспа имат и северномакедонско гражданство, което им позволява безвизово влизане и в България до 1 януари 2007 г.

В Мала Преспа функционира и филиалът „Преспа“ на дружеството на българите в Албания „Иван Вазов“ с председател Сотир Митрев от Пустец.^[1]

Обявилите се за етнически македонци жители на Мала Преспа са организирани в организацията „Преспа“, както и в политическите партии Македонски алианс за европейска интеграция (МАЕИ),^[2] чиито председател е Едмонд Темелко и Партия за демократически просперитет (ПДП)^[3].

Култура

В Мала Преспа публичните надписи са двуезикови

В Мала Преспа са запазени редица културни паметници. На остров Мал Град, в албанската част на Голямото Преспанско езеро е запазена пещерната църква „Света Богородица“. Няколко пещерни църкви са запазени и край селата Пустец и Глобочени. Край село Туминец, в северната част на Мала Преспа се намира манастирът „Света Марена“ (възобновен през 1888 година) и едноименна пещерна църква.

В Мала Преспа се издава вестник на македонски литературен език „Преспа“. Има и частна радиостанция на македонски литературен език, активно подпомагана от Северна Македония. Радио програми на езиковата норма в Северна Македония се предават и от близкия град Корча, по Радио „Корча“.

Гербът на община Пустец, одобрен през 2004 година, представлява Звездата от Вергина с надпис Општина Пустец, което се тълкува от някои като официално признание на употребата на македонската езикова норма в Република Албания.

Личности

• Илия Дигалов – революционер
• Никола Беровски – учител
• Илинден Спасе – писател
• Стерьо Спасе – писател

Вижте също

• Бобощица и Дреново
• Билища
• Връбник
• Голо бърдо

Външни препратки

• Во Албанија се врати македонското име на Пустец Архив на оригинала от 2013-03-21 в Wayback Machine.
• Идентитетот на античките корени докажан со шеснаесеткракото сонце Архив на оригинала от 2007-08-08 в Wayback Machine., статия за община Пустец от македонския вестник „Македонско сонце“
• Българите в Албания: Повече от 1000 години реален факт
• Албания дава повече права на македонското малцинство, за да си осигури членство в Европейския съюз
• Местни избори в Мала Преспа, 2007 Архив на оригинала от 2007-02-28 в Wayback Machine.
• Македонският става официален език в Албания
• Албания призна българското национално малцинство

Литература

• Бобев, Боби. По въпроса за българското национално малцинство в Албания след края на Първата световна война, сп. Векове, 1985, № 4, с. 40 – 45
• Елдъров, Светлозар. Българите в Албания 1913 – 1939, С. 2000
• Мангалакова, Таня. Българите в Мала Преспа и Голо бърдо, в: Проблеми на мултиетничността в Западните Балкани. Теренни проучвания, София 2004, с.276 – 297 (Ethnic Bulgarians in Mala Prespa and Golo Brdo, Problems of Multiethnicity in the Western Balkans, Sofia 2004, p. 298 – 319)
• Огнянов, Михаил. Македония - преживяна съдба. София, ИК „Гутенберг“, 2002. ISBN 954-9943-35-6.
• Поппетров, Сребрен. Истината по правата на българското малцинство в Албания, сп. Отец Паисий, 1932, № 3, с. 37 – 39
• Поппетров, Сребрен. Български села в Албания, сп. Отец Паисий, 1933, № 2 – 3, с.72 – 75
• Трайчев, Георги. Преспа, София 1923
• Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Паисий, 1929, № 13 – 14, с. 212 – 213
• Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, сп. Отец Паисий, 1931, № 9 – 10, с. 129 – 135
• Чавкаловски, Илија, Преспа, Скопје, 2001

Бележки

1. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 43.
2. Средба на делегацијата на партијата на Македонците во Албанија со чешкиот амбасадор
3. Формирана нова партија на Македонците во Албанија^{[неработеща препратка]}